ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Протест

Протест

Ставаш, кафе, костюм, кола, офис, осем часа, после всичко в обратния ред. Утре - същото.

Досада.

Празно.

"От пусто в празно" - така казваше баба ми.

Завършваш "висшето", така лелеяно от цялата рода, започваш да градиш кариера. Хора, факти, случки се намесват в живота ти, без да си ги канил. Но нали си много умен и амбициозен, над нещата си един вид, търпиш ги, лазиш, драпаш, аха да хванеш Успеха, ама още малко ти остава. 

Дали продаването на съвест и идентичност не е дори по-лошо от продаването на плътта?
Кое е Успехът ли? Е, как кое? Ми, да се издигнеш, …как да го кажа пò така…, вместо ти да се отнасяш нежно с определени глутеуси, твоите глутеуси да биват обгрижвани. Може дори да имаш панелка в Надежда или къща в Бояна - в общия случай разликата е само в броя глутеуси, които си целувал. Да имаш и кола, и скъп часовник - марков, и пълна банкова сметка. За встъпването в първи клас да подариш на сина си айфон, а жена ти да се вее по моловете.

Да, сигурно това е то Успехът! Тъпата американска мечта, излята в български модел. От пусто в празно.

Баба ми сигурно е умна, за да го казва това. Тя искаше да стана лекар, за да помагам на хората. Ех, бабо… да помагам на хората…

Днешните "професии", и моята включително, са непознати за баба ми. Аз не мога да ѝ обясня какво работя, как си изкарвам парите. Не мога да го обясня и на децата си. И се надявам да не ми се налага.

Какъв е резултатът от моя труд? Пари. В нечий джоб. Нещо да измислим, нещо да завъртим, схема да има. От пусто в празно.

Дали е редно? Не. Дали приляга на личността ми? Не. Дали продаването на съвест и идентичност не е дори по-лошо от продаването на плътта? Превърнахме ли се в магистрални труженици, служещи на любовта към дебелите портфейли и банкови сметки, служещи на слабите умове и кухите сърца, служещи на най-низък сегмент хора от така или иначе овчето ни общество? Продал си се веднъж, продал си се - връщане няма. Тъжното е, че трябва да мълчиш и да лъжеш - себе си, за да имаш сили да станеш утре сутрин от леглото; да лъжеш децата си, за да не попаднат и те на твоето място някой ден; да лъжеш баба си, за да не я е срам.

И сега, кажете ми, кое е по-лошо: да се продаваш, за да осигуриш материален изход за едни по-добри дни, или с чиста съвест и ум да си лягаш вечер, но да знаеш, че утрешният ти ден може да е гладен, студен и мизерен? Да осигуриш на децата си възможности за развитие или да ги учиш с личен пример? Кажете ми, как да избера? Да продължа ли да се продавам или да се отстоявам? Или просто да кажа за последно "от пусто в празно"?

 

Весела Учкунова-Даскалова е основателка на блога "Тънки лилави токчета". На 27 г. е, инженер по образование, има близначки на 2 години и половина. Семейството й е най-ценният подарък, който е получила от живота. Иначе е най-обикновено момиче, заобиколено от зрели, сериозни човеци, които се занимават със зрели, сериозни неща. Обича силно кафе, хубаво вино и ванилов сладолед. Много мечтае, малко пише. Първоначално – в един голям кожен тефтер, скрит от света. След като ражда момиченцата си, решава, че е време съдържанието на тефтера да стигне поне до близки и приятели, а някой ден и до дъщерите й. Така се появява блогът.

Според нея тя е най-обикновено момиче, което обича красивите думи, силното кафе и хубавото вино. Надява се текстовете ѝ да вълнуват, да предизвикват, а някой ден да са „машина на времето”, чрез която дъщерите ѝ да се докоснат до нейните отминали сърдечни размирици.