ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Птичи размисли

Днес в рубриката От вас, читателите - един текст на Венета Гайдарджиева

От няколко години храня градските птици и техните гости с фъстъци и белен суров слънчоглед. На тяхно разположение са две дървени къщоподобни хранилки, закрепени на перваза на по-слънчевата ми тераса. В края на пролетта и лятото те спират да идват, защото предпочитат нещо по-сочно като ларви и червейчета. Все пак цяла зима на фъстъци и семки омръзва.

Обичайно ги наблюдавам сутрин през прозореца, докато пия първото си кафе, преди да тръгна на работа. Когато положението е извънредно, ги наблюдавам по цял ден.

От близо два месеца на хранилките кацат скорци. Отначало бяха само две двойки, а сега ги броих около 14 наведнъж. Клюките в квартала бързо се разнасят. Така стана и със зелениките, които от две станаха десетки.

Наблюдавайки оживените им дискусии, съм убедена, че в птичето царство няма тайни. Дори къде се намира оскъдната за всички храна.

Скорците приличат на косове, полети с тънък слой машинно масло, което прави перата им да лъщят в лилаво-зелени нюанси. Римляните са ги отглеждали като домашни любимци заради способността им да имитират човешка реч. В днешно време и аларми на коли.

Заедно с тях похапват и обичайните заподозрени – големи и сини синигери. В най-снежните дни горските чинки разнообразяват цветовата гама на дребосъците с тигровите си криле, а една самотна черешарка идва на свиждане средно веднъж в седмицата.

Мъниците се лепят като стружки върху магнит по къщичките и перваза. Бързат да изровят най-голямата ядка. Тя е съкровище. Поне докато не дойдат скандалните сойки със своите блестящи сини пера и плътно очертани мустаци около човките. Сойките изпъждат всички, включително и себе си. Имам чувството, че се плашат от ехото на собствените си крясъци. Вглеждам се в перфектния им пернат грим и си мисля как човек би могъл да измисли нещо подобно, ако никога не го е виждал?!

Има още...