Любов и други бедствия

Пусни чашата!

С времето трупаме спомени. Някои приятни, други не. Едно е сигурно, всички те са ни позволили да бъдем това, което сме днес. След научените житейски уроци – защо продължаваме да съхраняваме емоционалния товар, който само ни тежи по пътя към себеусъвършенстването?!

Пусни чашата!

<div class="photo-modal__attribution-text js-copy-textarea">Снимка: <a href="https://www.pexels.com/@karyme-franca-283045?utm_content=attributionCopyText&amp;utm_medium=referral&amp;utm_source=pexels">Karyme Fran&ccedil;a</a> from <a href="https://www.pexels.com/photo/grayscale-photography-of-woman-in-white-and-black-stripe-crew-neck-top-838820/?utm_content=attributionCopyText&amp;utm_medium=referral&amp;utm_source=pexels">Pexels</a></div>

Държим спомените си като пълна чаша с миналото. Наздравица, която с времето ни натежава. Стискаме я здраво, за да не я разлеем. И макар отпили от житейските уроци, продължаваме да браним подаръците от съдбата, сякаш без тях не можем. Истината е, че освобождавайки се, имаме възможност да продължим напред и нагоре. Да оставим спомените в миналото ("let 'em go") и направим място за нови преживявания. Как ли? 

Представете си, че държите чаша, пълна с вода.

Ако я подържите за минута, не е проблем. Ако я държите час, ще ви заболи ръката. Ако продължите още един ден, ще изгубите сензитивност и тя ще е изтръпнала. Теглото на чашата не се променя, но колкото по-дълго я държим, толкова по-тежка ни се струва.

Напрежението, миналото и притеснението в живота са като чаша вода.

Изживейте ги и нищо няма да се случи. Живейте с тях по-дълго и ще усетите как започва да боли. Станат ли част от живота, осъзнаваме, че не усещаме НИЩО.

Щом пуснеш чашата, товарът изчезва

Но само, ако я пуснем...