Несъмнено Рай съществува. Трудно се говори за него, защото той е специфично място за всяка божия твар. Аз мога да кажа за моя Рай някой ден, но сега искам да разкажа за друг един, който забелязах онзи ден. А това несъмнено беше Рай. Но понеже наистина трудно се говори за Рая, ще разкажа отгоре-отгоре, без изчерпателност или мъдри мисли.
Има ли някой да не е изпитал какво значи липов аромат през юни? Съмнявам се и все пак… Защо е толкова вълнуващо това ухание и защо е толкова трудно да се определи как точно ни вълнува? Наричаме го сладък, мистичен, изглежда действа силно на някои хормони в тялото ни, защото поражда копнежи, мечти, суматохи, сладости, неизразимости, умилености, умислености – все състояния, които не могат да се опишат нито трудно, нито лесно. Защо? Защото липовият аромат е от Рая. Това, преди аз и ти да сме го установили, е станало ясно на една купчина хвъркати твари.
Дали ти се е случвало да се приближиш до короната на липа, вирееща извън реалиите на урбанизацията? На мен ми се случи. Първо, ароматът те примамва от много далеч и, когато се приближиш на няколко крачки от дървото, разбираш, че това е извънредно гъсто населена зона. Короната бръмчи, жужи, боботи и леко вибрира от звуците на пчели, пеперуди, чифтосващи се божи кравички, ситни комарчета, различни на цвят и големина бръмбарчета, паяци и други божи гадинки, които се опитват да постигнат някакъв вид насита чрез ненаситното си присъствие в потрепващата от толкова живот корона на това щедро дърво. Активността им да се отдадат на нектара на липовия цвят е изумителна. Нищо не ги отклонява, просто са там и точка. Присъстват отдадено. Налагат се ясно някои обобщения относно същността и характеристиките на Рая.
- Той е несимволично място с висока енергийност и енергетика. Т.е. излъчва и поражда енергия под формата на определена суровина от само себе си. Тази енергия е изобилна и неизчерпаема за божиите творения там.
- По същата причина това място е силно населено, поражда неимоверна отдаденост, почти пристрастеност към консумацията на суровините и благата, генерирани там.[[quote:0]]- Липсва йерархична структура, всеки черпи от заряда му според нуждите и възможностите си (това намирисва на неотдавна отминал обществен строй).
- То е с конкретни прагматични ползи за населяващите го, осигурява подхранването им до прекаленост и дори разюзданост на много нива и чрез много сетива.
- За онези, които не принадлежат органично към него, Раят може и да не е съвсем безопасно място. Например, краката на моя милост бяха изпохапани напълно безмилостно от комарчетата именно под клоните на Рая.
Ами не, не е ала-бала това, което разказвам. Помисли какви са били чувствата ти на някое райско място? Че искаш да черпиш непрекъснато удоволствие, че искаш да си там завинаги, въпреки далечният слаб гласец, който ти нашепва, че можеш да се преситиш и да ти омръзне.
Въпреки че липовото дърво не е моят Рай, аз почерпвам от него една кошничка липов цвят и доста весели наблюдения и разсъждения. Едно от които е: Раят е консуматорско място, той не е духовно място, свръхстимулира сетивата ти и те тласка да изпитваш удоволствие, удоволствие и удоволствие. Но при такъв интензитет и продължителност удоволствието просто престава да е това, което е, и се превръща в преситеност, в преяждане, в най-откровена лакомия, направо свинщина.
Тук вече попрекалих и аз. С употребата на последната дума. Да се твърди, че ефектите и ароматите от цъфтяща липа са свинщина, е меко казано… Хайде по-добре да си спестя следващата очарователна дума.
Живейте щастливо! Обичам ви!
