ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Разговор за двете жени

Разговор за двете жени

Здравейте. Не искам да ви разказвам за две жени – просто някои две жени, а за двеТЕ жени, които живеят в мен. И всичко това, провокирано с години под формата на мисли, разговори, анализи, случки. Не знам дали и у вас живее повече от една жена, но подозирам и се надявам, че не съм сама.

Аз съм и тази, която "може всичко" (както беше казала дъщеря ми на учителката си в първи клас), и тази, която не иска да може всичко. Та разказът ми е за феминизма. И ще използвам най-простото обяснение на думата: застъпничество за правата на жените в политически, социален и икономически аспект на равенство с мъжете.

Ако вярвате, че жените трябва да печелят, колкото мъжете, и да постигат всичко, на което са способни – значи сте феминист.
Живея с прекрасно, свястно и вълнуващо ме момче вече 21 години. Пиша за "Момичетата от града", пътувам с приятелки по женски, излизам със и без момчето, не подреждам масата сама, не пазарувам само аз, не взимам децата от училище само аз, имам собствен финансов комфорт. С две думи, това е моята terra feminina. Бързо схващам, когато някой ме подценява, защото съм "жена". И бързо преставам да уважавам този някой.

А когато виждам жени, които излъчват сила и интелект – ами правят ми деня, да го кажа накратко. И жените с кауза (както и мъжете с кауза, разбира се) ми действат много вдъхновяващо. Затова нека да го кажа така: вдъхновяващи хора.

Обаче там е и другата жена – тази, която предпочита да се вози на мястото до шофьора, да не си разделя сметката (и това много често е страшно готино и може би вече старомодно), да не се меси в маршрута към морето. Но ще съм честна – трудно ми е. С втората жена ми е по-трудно. Но усещам, че тя е също толкова естествена и истинска, колкото първата. И даже ми дожалява, че не мога или не знам защо, но не й позволявам по-често тя да е аз. Защото много я обичам. После се намесва и дъщеря ми. И баща й (момчето), който иска тя да прави всичко, което пожелае, да види света без граници, да знае, че повечето неща са възможни. Кметът на Лондон (който има 2 дъщери) нарича тази роля на бащата "феминизъм на стероиди". По неговите думи, "ако вярвате, че жените трябва да печелят, колкото мъжете, и да постигат всичко, на което са способни – значи сте феминист". Но за мен остава загадка как да го постигнеш това всичко, но по някак по-елегантен начин, без видими мускули. Оставам с впечатлението, че положението е хем боли, хем сърби. Хем ми е трудно да стоя настрана, хем не искам да съм все в центъра.

А вие?

Десислава Димова, най-често подписваща се като ДД, успешно избрала имената на децата си със същата абревиатура за по-лесно помнене. Работила дълго в сериозната сфера на костюми и 5 сантиметрови, формални токове. За огромна собствена радост все повече прави това, което харесва - мисли и пише. Хваща тема, обръща, пече, задушава, добавя сос, докато накрая стане готова.

Всеки от нас е разказ и вярвам, че и аз съм. Най-първо съм човек. И после редувам от момиче до жена и може би най-много майка. По-късно на същия ден съм и съпруга, а на следващия съм производител – на текстове, мисли и други полезни дейности. Емоционален център на една малка фамилна група. Любител на четенето, анализа, тичането (вече двегодишно занимание за моя собствена изненада) и психолог...