“Животът е непрестанна борба” – дрън-дрън. Не знам кой объркан и нещастен човек е пуснал този слух и как той се е превърнал в досадно клише. Знам обаче, че от деца настойчиво ни се втълпява, че животът е тегав и спасение хич и отникъде не дебне, ами борба му е майката.
Аз, като един примерен човек, също си живях така едни 35 години, вярвайки докрай, че трябва да се боря със зъби и нокти да постигам, успявам, реализирам, обичам, бъда обичана, раждам, родителствам. Даже май забавлението ми изискваше борба. Борба ви казвам, та пот да се лее. Имаше редки моменти, в които случайно изпадах в просветление някакво или пък алкохолно опиянение, и започвах да мрънкам колко ми е омръзнало все с нещо да се боря, колко съм уморена от таз “борбъ”, и не може ли някак лесно да ми се случват нещата...
[[quote:0]]Обаче тогава веднага се намираше някой удобно настанил се до мен мъдрец, който с наставнически тон да ми каже: “Еее, така е, пиле, животът е труден. Ако искаш да си щастлива, ще трябва да се бориш за щастието, ще трябва да си проправяш път през препятствията. Не е лесно, ама това е животът – борба! Ти си силна обаче, ще се справиш!” И аз, нагълтала се с поредната доза мъдрост и хапче утвърждение, зарязвах самосъжалението и се мятах “у боя”.
Да, ама не! Пиша това, седнала на един камък по средата на пълноводен планински поток, в една борова гора. И гледам я аз тази вода как преобръща и прегръща камъните, шмугва се между тях, провира се, прескача ги... Ту е бавна, ту замира, ту се втурва бясно надолу. Тече. Гледам и камъните – застинали, потопени, мокри, зеленясали, искрящи, някои смушени, други нахално вирещи се над водата. Някои спират водата, други я изпровождат, някои играят с бързея, други наблюдават на припек. Това е реката – тече си. И знаете ли, няма борба! Водата не се бори с камъка, камъкът не се противопоставя на водата. Те просто са. И ако се вгледаме в природата, ама истински се вгледаме с отворени не само очи, но и души, ще видим, че нищо в природата не се бори с живота, а просто го живее, следва, приема.
[[quote:1]]Та на този някой, който е пуснал слуха, че животът е борба, искам да му кажа какво най-сетне проумях. Грешиш, човече! Животът не е борба – животът е удоволствие, животът е болка, животът е любов, животът е приемане, животът е простота. Животът не е нещо сложно, той е прост, само дето ние го усложняваме, защото ни е страх да го живеем. А ако нещо се случва много трудно, ако спрем да изпитваме удоволствие от това, което правим, ако ни става все по-тясно, все по-неудобно, ами значи това нещо не трябва да стане. Значи или не му е времето, или не му е мястото, или не е за нас, или не ни води по нашия път.
[[more]]Сега сигурно ще ми кажеш, че то така излиза, че трябва да се примиряваме, вместо да се борим. Ами не, изобщо не е това. Ако нещо не ни харесва, можем да променяме, но процесът на промяна трябва да ни носи удоволствие, а не от него да ни става още по-некомфортно. Усилието е хубаво нещо, но то не е борба само по себе си. Борбата е тогава, когато има усилие, но няма удоволствие. А когато усилието върви заедно с удоволствието, това е игра. Така че, аз открих за себе си и реших да пробвам да пусна аз пък този слух: животът е игра – игра, която се играе лесно, когато се играе с удоволствие.
