Има моменти около Бъдни вечер и Коледа, в които само си повтарям думите на рибата от филма “Немо”: “Просто плувай, просто плувай!” Ако сте го гледали, ще си спомните и интонацията, която е половината от цялото внушение. Но и да не сте го гледали, не се изисква много, за да разберете какво му е на човек, който си повтаря “про-сто плувай”...
Големите семейни радости, както и големите семейни разочарования, плуват успоредно с мен. Това е времето в годината, в което радостно или болезнено си давам тиха сметка кой какво дава и какво получава. Да си го кажем направо: всички имаме очаквания. И най-тежките разочарования идват от несподелени емоции – особено от тези в роднинския кръг. Защото Коледа е най-семейният празник от всички празници.
***
В интервю за Си Ен Ен американски терапевт твърди, че голяма част от клиентите му си записват двойни часове преди Коледните празници. Целта им е да “оцелеят” и на тези празници въпреки семействата си. “Винаги всичко завършва зле” – казва негова пациентка.
Понякога, обаче, всичко започва зле. Понякога дори фактите не са толкова лоши, колкото е неподходящ тонът, с който са поднесени. Чувството, че си на клона на родословното дърво само на хартия, е неприятно. Всъщност никой не наследява дърво на приятелите, но всички имаме родословно дърво. И Коледа се заиграва с тази емоционалност всяка година в милиони домове.
***
Преди години, когато дъщеря ми беше малка, бяхме на френско-българска сватба в Прованс. С нас пътуваше и баба, за да могат “младите” да се веселят. В същото време всички френски семейства независимо от броя на децата, бяха в пълен комплект, без странична помощ. В късните часове на отиващия си ден и сред звука на бесен рок попитах булката: “Защо тези деца са тук, нямат ли си баби?” Тя се обърна и ми даде единствения възможен отговор за традиционното западно общество: “Имат. И баби, и гледачки, но това е семейството. Това е цялото семейство.”
Забелязвам го все повече и сред нас. Единичната стойност на отделното семейство е Коледната реалност, или Великденската, или някоя друга. Тази единица носи някаква самодостатъчност.
***
Примирение, смирение, приемане – какви са решенията? Решенията са вътре в нас. “Единственият човек, който трябва да се промени, за да се чувствам добре – това съм самата аз. И слава Богу. Защото това е и единственият човек, върху когото понякога имам някакъв контрол.” *
Финалът на Коледните ревизии е все оптимистичен. Труден е пътят. Не се научих да го избягвам. Случва ми се всяка година. В еднакво суров вид. Но малките ми постижения са в това, че съкратих времето за неговото извървяване. Все отнякъде трябва да се започне, нали?
*Alexis Spencer Lopez, Special to CNN
