ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Роми Шнайдер и Ален Делон – любов като никоя друга

„Долу на ескалатора стоеше един прекалено красив, прекалено фризиран, прекалено млад мъж, нагласен като джентълмен, с вратовръзка, колосана яка и съвършено моден костюм. Ален Делон. Червените рози в ръката му също бяха прекалено червени. Всичко това ми изглеждаше безвкусно, а самото момче – безинтересно“, спомня си по-късно всяка подробност Роми Шнайдер. Тогава тя е само на 20 години, но вече е истинска звезда в Австрия и Германия. Няма търпение да усети магията на Париж, едва успяла да се измъкне от корсета на императрица Сиси и от обсебващата я и властна майка Магда Шнайдер, готова да се впусне в поредното филмово предизвикателство – „Кристин“. Именно в него ще трябва да си партнира с новото откритие във френското кино – 23-годишния изключително харизматичен Ален Делон. И ако за ролята си тя получава 75 милиона франка, то хонорарът на младия бохем е само 300 хиляди.

Но именно там, на летище „Орли“, когато слиза от самолета и вижда тези пленителни сини очи, Роми си спомня как на 13-годишна възраст пише в дневника си: „Ще живея в Париж, ще бъда известна и ще бъда обичана от красиво момче.“ Но не, това не е любов от пръв поглед или поне и двамата никога не си го признават. „Някакво надуто, глупаво, сладко момиче от Виена, пълна скука“, си мисли в това време онова младо момче, което вече е осъзнало, че киното тепърва отваря вратите си за него. Той не говори английски, тя не говори френски. Той не спира да се носи из Париж с безгрижно развята коса, карайки малък кабриолет, а тя нервно понася поредното му закъснение на снимачната площадка. Нещо немислимо за немскоговореща актриса от добро семейство. Двамата не спират да се карат, скандалите отекват между прожектори, камери и костюми. В същото време в момента, в който Ален си тръгне, красивата австрийка изпада в паника.

Първи Жан-Клод Бриали, който също участва във филма, усеща, че зад тази неприязън може би се крие любов и решава да влезе в ролята на Купидон. И толкова добре му се получава и тази роля, че след края на снимките, двамата не се пускат повече. Далеч от майка си, Роми най-после може да изживее младостта си и няма по-подходящ водач из бохемския живот на Париж от младия Делон, който й отваря вратите на нощните клубове. Състезания с коли край Сена, купони до сутринта...

Роми сякаш тепърва започва да живее. Да обича също.

И когато след края на снимките на „Кристин“ трябва да се върне обратно във Виена, осъзнава, че не може да се върне в онзи предначертан от родителите й живот. Затова просто си купува еднопосочен билет за Париж. „Кацнах и позвъних на Ален от летище „Орли“. Когато оставих телефонната слушалка, проумях какво е станало с мен. Един филм беше свършил, просто един филм. Аз бях свободна. Бях избягала. Завинаги бях скъсала въжето, което досега ме държеше завързана за бащиния ми дом“, спомня си тя.

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...