ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Роми Шнайдер и Ален Делон – любов като никоя друга

Магда Шнайдер е бясна, а Роми бързо изпада в немилост в родината си. В Париж обаче киноиндустрията също не я очаква с отворени обятия, защото френският й е твърде лош. Единствените прегръдки и обожание, което момичето е свикнало да получава, в този момент може да й даде само Ален. За всички те са най-красивата двойка. Сякаш няма по-подходящо място да приютят своята любов от Париж. Но зад затворените врати на дома им се крият нервни пристъпи, сълзи, изневери и изтощителни разговори. През това време вторият й баща инициира техния годеж във вилата им в Лугано, където Роми пристига сама. Мисли си, че Ален няма да дойде и от самото начало за нея това просто е един фарс. Делон, „ужасното хлапе“, обаче е добър актьор и не само се появява, но и се включва във този фарс, като носи и фалшив пръстен със себе си.

Пресата е предупредена и готова да запечата това дългоочаквано събитие, тази история, която никога няма да получи своя щастлив финал. Защото още тогава, в красивата швейцарска вила, младите актьори вече усещат пропастта, която ги дели. „Между мен и Ален се простираше цял един свят.“ Дори представлението „Жалко, че е курва“, в което играят заедно на театралната сцена, не успява да закрепи връзката, която вече се е пропукала. И докато Роми едва се бори за някоя и друга роля, Ален вече е станал любимец и на режисьорите, и на публиката.

Киното, което ги събира, след това ще ги раздели – нещо, добре дошло и за двамата. Тя заминава за Холивуд, той за Мексико. Ако трябва да вярваме на немските медии, връзката им продължава точно четири години, осем месеца и 24 дни. Около раздялата им се раждат много легенди, но най-правдоподобната е, че Ален й оставя червен букет с рози (като тези на първата им среща) и бележка от няколко реда, която Роми намира, когато се връща от Америка в Париж – „Аз съм с Натали в Мексико. Всичко хубаво. Ален.“ Въпреки това по-късно той й пише дълго писмо, в което заявява:

„Връщам ти свободата, като ти оставям сърцето си.“ Роми е съсипана, но никога няма да каже нищо лошо за него.

Пет години след раздялата им именно Ален настоява да си партнира с нея във филма „Басейнът“, събитие както за медиите и публиката, така и за тях двамата. Когато през 1968-а Ален отново я чака на летището, този път в Нища, журналистите са притихнали в очакване. Още повече че той току-що е подал молба за развод с Натали. Но дори и любовта да е присъствала на снимачната площадка в онази красива вила в Сен Тропе, където Роми и Ален се наслаждават на слънцето, водата и прожекторите, отново насочени към тях, след финалния кадър те поемат в различни посоки.

И въпреки двата си брака и няколко известни любовника, през 1977 година актрисата пише в дневника си: „Най-важният мъж в живота ми беше и остава Ален Делон.“ А когато малко след това Роми умира, съсипана от загубата на сина си, Ален отново й пише писмо: „Тук съм, до теб. Носиш дълга черна туника. Има толкова цветя, но не гледам тях. Сбогувам се с теб, най-дългото сбогуване, моя puppelé. Така те наричах. Означава „малка кукла“ на немски. Не гледам цветята, а лицето ти и мисля, че си красива. Никога не си била толкова хубава. Обичам те. Обичам те, моя puppelé.“ Любов ли? Да, любов като никоя друга.

 

Джейн Бъркин и Серж Генсбур: Бохемска рапсодия

 

 

Ако бях филм, щях да бъда "Полунощ в Париж". Ако бях книга, щях да бъда "Романът на Зелда Фицджералд". Ако бях песен, щях да бъда A little party never killed nobody. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така утолявам и жаждата с...