Любов и други бедствия

С деца на море. Наръчник за оцеляване

Вече сме в Созопол и предвкусвам хубавите слънчеви дни, изпълнени с много радостни моменти, които ни предстоят заедно. Е, досещате се, че едва успявам да се съвзема от умопомрачителната ни разходка...

С деца на море. Наръчник за оцеляване

Няма да крия, че изпитвам ужас от училищните ваканции и всички организационни неудобства, свързани с тях. Нямам село, нямам баби, на които да метна децата. Жалко за мен, нали? Защото за други хора тези ваканции значат много, тъй като през тези месеци, командировайки за дълго децата, те се връщат към ергенските си години. Не и аз. Не се оплаквам, просто искам да намеря начин да се справя със ситуацията, без да оставям децата си за цяло лято в града, без да се налага постоянно да се чудя как и с какво да ги занимавам, без да откача напълно и, ако е възможно, да мога да си върша работата.

Затова решавам, че тази година ще отидем в Созопол за по-дълго време, децата ще се забавляват и играят на плажовете на "Каваци" и "Смокиня", а аз ще мога да си отдъхна от безкрайните обвинения и въпроси, които съпровождат летуванията ни в София, като "Ох, скучно ми е! Какво да правя сам?... Не, няма да се запозная с тези деца." и други подобни. [[quote:0]] Речено-сторено. Вече сме в Созопол и предвкусвам хубавите слънчеви дни, изпълнени с много радостни моменти, които ни предстоят заедно. Е, досещате се, че едва успявам да се съвзема от умопомрачителната ни разходка из стария и новия град, по време на която за по-малко от няколко часа преминавам през всички състояния на духа. Буквално отвсякъде децата са заляти от всевъзможни оферти – царевици, сладолед, сергии с играчки, сувенири, батути, катапулти, палачинки и каквото друго можете да си представите. Последните десетина години посещаваме курортно селце в Гърция, където подобни неща почти липсват, затова като човек, изгубил тренинг в борбата срещу подобно цунами от дразнители, съм на ръба...

Напълно изтощена и съсипана от постоянните си безуспешни опити да отхвърля поне част от желанията на синовете си, се прибирам с ясното съзнание, че току-що сме преминали на бърз оборот през почти всички екстри, които може да получи едно дете – купили сме количка, яли сме палачинки и царевица, качили сме се на катапулта, пили сме кока-кола, видели сме Юпитер през телескоп, купили сме си сувенирна монета от автомат и... Май е само това.

Абсолютно изтрещяла и решена, че това трябва да се промени, обмислям план как да се справя със ситуацията следващия път, защото освен финансово, ще олекна и психически – това е гарантирано. Решавам, че трябва да почерпя опит от заобикалящите ни хора с деца. Всеки от тях се справя с гореизброените дразнители и предизвикателства по свой собствен начин. Следващите два дни се движа по течението, избягвам познатите капани и наблюдавам стратегиите на останалите родители, за да се поуча от грешките им и от хитринките, които прилагат. Откривам, че има начин да не изтерясваш напълно, а в рамките на разумното, като се подготвиш предварително, спазвайки няколко основни трика и правила, които ще споделя с вас. Силно се надявам те да ви спестят главоболията през ваканцията. :)


1. Говорете с децата предварително, още преди да сте излезли на разходка. Въведете правилата още тогава, за да им дадете възможност да свикнат с тях, преди да са изпаднали в състояние на крайна нужда при вида на поредната количка, от която нямат никаква нужда.

2. Дайте им избор. Нека сами да решат какво искат да получат този ден – все пак няма как да минем без абсолютно никакви екстри. Това действа наистина отрезвяващо. Малкият ми син доста дълго време мисли на какво да се спре, но след това се придържа към избора си – дори и да му се иска да го промени.

3. Определете им бюджет и им позволете един ден сами да го похарчат. Няма да повярвате как се коцентрират и внимават, когато знаят, че всичко зависи само и единствено от тях.

4. Говорете, не крещете. Когато се сблъскате с поредното желание, което не искате да изпълните, се опитайте да запазите спокойствие в момента, в който отказвате и детето ви не желае да ви чуе. Обяснете спокойно и се аргументирайте. Никога не казвайте "Защото така съм решил." или нещо подобно, защото това ще предизвика още по-голям взрив и детето ви определено няма да се откаже от желанието си без бой. [[more]] 5. Никога не дърпайте детето си от сергиите и атракционите, които го привличат. Дайте му възможност да им се наслади, да ги разгледа внимателно, да се върне отново и да прекара колкото време иска там. Това работи. Да, вярно е, че прекарах пред една сергия за всевъзможни китайски играчки почти половин час, обяснявайки, че няма да купя нищо, но имаше ефект – в крайна сметка малкият ми син си тръгна по свое желание, констатирайки, че не е видял нищо интересно.

6. Избягвайте местата, които са изключително натоварени и изпълнени с всякакви изкушения. Това винаги помага и спестява доста главоболия.

7. Не се ядосвайте (ако можете, де). Това не е много лесно, но, ако спазвате горните правила, ще откриете, че не е и невъзможно. Децата усещат кога сме нервни и също се изнервят много бързо, което не води до нищо добро.

8. Научете се да отказвате максимално бързо, защото децата никога не са доволни и винаги искат още и още.

9. Усмихвайте се, когато ви идва да закрещите. Лично аз щях да се задавя от смях, виждайки физиономията на големия си син, който не можа да повярва, като видя усмивката ми след една доста неприятна своя реплика. Това мигновено подобри настроението ми, а него определено накара да се замисли и отрезви. 

Сигурно има и други хитри идеи и правила, които все още не съм забелязала и усвоила, затова ще се радвам да ги споделите с мен. Все пак лятото е пред нас – защо да не го прекараме приятно и без излишни нервни кризи, нали така? :)