Любов и други бедствия

С плахи стъпки се върна там, откъдето мислех, че отдавна си е тръгнала

Усещам дъха ти и толкова ме е страх от него

С плахи стъпки се върна там, откъдето мислех, че отдавна си е тръгнала

Снимка: Pexels

Чаках я през лятото, толкова много я чаках, на една тераса под едно красиво нощно небе, но тя любовта не ходи по звездите, не ходи на пръсти по парапета на украсената с приказни светлини тераса, нито се крие между няколко кубчета лед в чашата с вино. Но все там я търсим, нали? Толкова пъти сме чували думите: „Ще дойде, когато най-малко очакваш“, че вярваме, че се крие в полъха на вятъра, във вдишванията и издишванията, в изпитите бутилки и недовършените книги. На една тераса, под едно красиво нощно небе.

Дори си я измисляме. На сън си я измисляме. По-истинска е там. По-достижима. Усмихва се. Докосва. Бяга. Връща се. Но нито лятото, нито звездите, нито виното в чашата успяха да я извадят оттам. Несрещната любов.

Есента още повече засили усещането за отсъствие. И сънищата спря. Толкова се беше унесла да оцвети света ни в жълто-оранжеви тонове, да ни приласкае в меланхолията си и да ни покаже колко топла може да бъде самотата, че заличаваше онези мигове, които поне можех да си измислям. Измислена любов.

Но някъде точно между тези жълто-оранжеви тонове, между липсващите сънища и между звездите, в които не спирах да се оглеждам, се появи тази любов. С плахи стъпки се върна там, откъдето мислех, че отдавна си е тръгнала. Беше оставила няколко белега и сега, когато те избледняваха, беше готова да вземе своето. Отново.

Търсеше топлина, търсеше докосване, търсеше мен. Но кой й каза, че я искам. Измислена ми харесваше повече. От тази ме е страх. Усещам как се разхожда по кожата ми, усещам дъха й толкова силно, че забравих да вдишвам. И да издишвам забравих. Секунди, мигове... Спрях да отброявам. Исках да го задържа този дъх. Да му отвърна. Да се отпусна. Най-после да се отпусна. И просто да обичам. Но бях ли готова отново за тази игра? Та кой е готов за любов, по дяволите? Особено като се появява, когато вече не я искаме.

 

Ей така си я представям любовта...