Понякога обичам да пътувам сама… Да гледам как самолетът се снишава над някой непознат (или познат) за мен град, да си правя наум планове, които никой няма да промени, да се разхождам из музеи и магазини, които сама съм избрала, в моето темпо и логика, непонятни за другите… Да пия сама чай и да чета списания необезпокоявана, да обикалям по малките улички и да снимам уличните лампи – любими обекти за снимане… Да поглъщам и отдавам точно толкова енергия и емоции, колкото ми се иска – абсолютна почивка!
Понякога обичам да ходя сама на концерти, на кино, на театър… Да си доставя сама удоволствието да съм специално облечена, да гледам хората наоколо и да си съчинявам истории за тях, да прочета театралната програма от край до край, да съсредоточа цялото си внимание и емоции към случващото се пред мен, да съм докрай изпълнена с него и после, без да го разпилявам, бавно да вървя в нощта и да нося в мен онова, което изкуството ми е подарило…
Понякога обичам да излизам сама, да се разхождам дълго по улиците и да усещам как постепенно с леката умора изчезват тревогите ми и денят се отича от мен, мислите ми блуждаят и все повече усещам само ритъма на стъпките си … Или да седна сама някъде навън да пия чай, с книжка или списание в ръка, да се съсредоточа напълно в тези две прости удоволствия – горещ чай с мляко и хубаво четиво… Времето просто спира.
Не ме разбирайте погрешно – имам любим мъж, без който животът ми е немислим, имам прекрасен син, който е достатъчно голям да ми е почти приятел, имам невероятни приятелки, с които споделям всичко и да съм с тях е забавно и наистина окриляващо, имам изключителни колеги, с които се разбирам с половин дума и с които сме еднакво луди и имам достатъчно познати, след които да открия подходяща компания, ако ми е необходима… Просто, понякога не ми е необходима компания. Не разбирам хората, които казват, че са пропуснали нещо в живота си „защото нямаше с кого да отида“. Най-непресторената, отзивчива, лоялна и тиха компания е винаги с мен – сама…
А гледахте ли новия филм на Лука Гуаданино - Суспирия?
Елица Павлович
Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...
;void(0);){kind=link}
