След края на една връзка (особено по-дълга), независимо каква е причината, става тихо – толкова оглушително беззвучно, че умът откача от тишината и започва да я запълва с писъци... „Ужас, ще си остана сама, остарявам, кой ще ме вземе, майчице, леле, как ще се справя?!“

След това обикновено много от нас се впускат в безкрайни „женски“ разговори с най-търпеливите си приятелки – единствено за да чуят, че бившият е глупак и не ги заслужава. После от гардероба се вади някое секси екипче, обуват се забравените обувки на висок ток (с ясното съзнание, че на сутринта краката ще са в окаяно състояние) и се отива в най-модерния и пренаселен бар, а погледът тиктака като бомба със закъснител, докато се оглеждаме за потенциален заместник. Много от нас знаят, че това рядко носи някакво удовлетворение, било то и временно.

Проблемът на края не е, че той е настъпил – това се случва, ще продължава да се случва и често е здравословно.

Проблемът е, че ние всячески отказваме да останем насаме със себе си и да пуснем тишината в главите си, защото се страхуваме от въпросите на неизвестното бъдеще. Съгласете се, но това е лудост, защото бъдещето е неясно за всеки, независимо дали е сам/а, във връзка или има няколко връзки едновременно. От друга страна, тишината е единственият момент, в който можем да се чуем и да разчетем истинските си копнежи.

Има и нещо друго – мозъците ни са буквално бетонирани от социалния модел, че една жена е пълноценна само в двойка. Това твърдение е толкова тъпкано и натъпквано, че дори ние самите не се чувстваме завършени, когато сме необвързани, ако ще и да сме сред най-свободолюбивите и напредничавите.

Паниката, която настъпва, когато „любовта си отиде“, е умопомрачителна и няма текст или съвет, който да успокои трескавата и самотна момичешка душа.

Пътищата обикновено са два: пресилена социализация – безкрайни, изтощителни опити за нови връзки (които може да не ни подхождат особено) или затваряне в себе си, което обаче често не означава „чуване“ и „вслушване“ във вътрешната ни тишина и може да доведе до емоционални блокажи и трудности при започване на нови интимни отношения, дори с подходящ партньор.

Независимо дали във връзка или не, всяка жена има задължението да поддържа баланса на собствената си душевност. Женската душа е надарена, даваща и преливаща от чувства и емоции (дар, за който нерядко сме упреквани) и ние интуитивно търсим външен „балансьор“ в лицето на мъж. Това е причината, заради която „изтрещяваме“, когато