1. Купувам си диня, после купувам още две дини. Защото тези дини, от този човек от Дрангово, са най-хубавите дини, които сме яли някога. Той ни уверява, че до другата седмица – до Панагиро, така казва – ще има и после ще свършат. Панагир в този край наричат успение Богородично, много голям и почитан празник. Товарим дините. От стоящите наблизо мъже сме купили грозде и пипер. Получаваме много пожелания за лек път, продължаваме…
2. Спираме да си налеем минерална вода – Преподобна Стойна. От чешмата в края на Катунци, до параклиса на селото. Има и друг изворен каптаж, който е извън селото, по посока към Златолист, той е с много голям дебит и водата е толкова буйна, че хората ходят да си перат килимите и чергите там. Ние обаче спираме на малката чешма. Там един човек продава мед. Водим следния разговор:
- Вие ли го произвеждате тоя мед или друг човек, – питам аз.
- Аз съм пчеларо. Питайте, ке ви обясна, ако нещо ви интересува.
- Пресен ли е медът.
- Да, от таа година е, от миналия месец.
- От какви билки?
- Е немам никаква представа.
Въоръжена с тази информация, купувам буркан мед, който ще подаря на сина си. Наливаме си и Преподобна Стойна и с пожелания за лек път отпрашваме.
3. Във Враня спираме да си купим кочани царевица. Човекът, който продава, е на възраст, съобщава, че тая баш царевица е на съседката, обаче била хубава, млечна.
- Хубава ли е, – питам невярващо и разгръщам един кочан да проверя.
- Е, така кажува она. Доверие трудно се граде, а бърже рухва, – изтърсва той, явно за по-голяма убедителност.
Всичко това придружено с едно равномерно хехе хехехе, хехе хехехе. След двукратни пожелания за лек път потегляме. Младен казва, че този смях много му харесва и ще тренира да се смее така. След няколко километра и двамата сме забравили точната интонация. Но пак се смеем при спомена. [[quote:0]]
С тази обиколка сме завършили пазаруването на необходими плодове и зеленчуци за дни напред. Просто не знам какво да кажа. Харесват ми тези хора. Някак взимаш не само това, което пазаруваш от тях, но и получаваш един вид искрена благословия, просто ей така. Хората са толкова радостни и добронамерени. Пък и научаваш това-онова. Е, като информация не е много, но като настроение е велико и това общуване някак украсява съботния преди обяд.
Събота, събота, събота…
