Любов и други бедствия

Семейство по образец (...или за непосилното бреме на добрия пример)

Започвам да осъзнавам, че колкото повече се опитвам да преследвам примера за перфектното семейство, толкова по-трудно намирам хармония и разбирателство в своето собствено.

Семейство по образец (...или за непосилното бреме на добрия пример)

Винаги съм се чувствала привилегирована за това, че имах възможност да израсна в прекрасно семейство – весело, задружно, любвеобилно. Грижовни родители с младежки дух, две деца – момиче и момче с малка разлика – като по поръчка (макар и никога да не съм си давала сметка колко много е коствало това на родителите ми, особено на майка ми), готин татко, който ни учеше да плуваме, да караме ски и да играем тенис (нещо, за което други дечица само можеха да си мечтаят), почивки на море и планина всяко лято, куче, коте, рибки, хамстери и какво ли още не. Семейната идилия се допълваше от бабите, дядовците и така любимите ми семейни сбирки с родата, които се случваха по празниците и по специални поводи. Така че от малка аз растях със своя пример за перфектното семейство и никога не съм се съмнявала, че семейството, което самата аз ще създам като порасна, ще следва точно този модел и ще е не по-малко задружно и весело.

Да, но на практика нещата като че ли никога не се случват по идеалния сценарий. Сега, когато и аз вече съм в графата “семейни с дете”, си давам сметка, че да имаш добър пример, който да следваш, може да се окаже нож с две остриета. Защото е много трудно, всъщност невъзможно, нещата да се възпроизведат по абсолютно същия начин. Защото всяко семейство е различно, така както всяка двойка е различна и всяка любов е различна. И започвам да осъзнавам, че колкото повече се опитвам да преследвам примера за перфектното семейство, толкова по-трудно намирам хармония и разбирателство в своето собствено. С тъга, но и с известно облекчение, започвам да осъзнавам, че двете деца, кучето, домашно приготвеният обяд и голeмите семейни сбирки не са задължителнителни условия за семейно щастие. С всеки следващ ден постепенно узрявам за идеята, че има и други възможни положения. Така както започвам да приемам и факта, че ако бащата на детето ми не може го научи това, на което ме е научил моят собствен баща, то това не означава непременно, че той не е добър баща и не може да го научи на други хубави неща, които да са му полезни в живота.

Ясно ми е вече – за да изградя истински щастливо и уютно семейно гнездо, трябва  да спра да се сравнявам и да следвам примери, а да започна да градя своето собствено – по нова, различна, уникална, неписана до сега рецепта, която няма да прочета в никоя книга със съвети за щастлив семеен живот. Започвам с най-важната съставка, щипка любов – щедро, с пълни шепи!