ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Щастието да преоткриеш себе си

Щастието да преоткриеш себе си

Здравей,

Отново се срещаме. Ние сме като две прави, които непрестанно пресичат пътищата си и след това всяка продължава в своята си посока.

Харесва ми пролетното време, което успява да върне цветовете на листата. Харесва ми да чувам радостното ято птици и техните просторни песни. Харесва ми да си мечтая, че споделям всяка малка и голяма пролетна история с теб.

Двамата отдавна се променихме, но вярвам, че сме млади и все още има надежда за нас. Моля те, каквото и да правиш, не позволявай на пролетта да отлети от душата ти и лятото да хукне след нея. Не всички имаме съдбата на Одисей, но това, което имаме, е силата да създадем живота, за който мечтаем. След време, когато изминат години, ще седнем на някое сантиментално място и ще си спомняме с умиление за ласкавите изгреви и залези, които макар да искахме, така и не споделихме заедно. Ще си спомним за безкрайния ни смях, който караше коремите ни да се свиват. Ще си спомняме за нас – каквито бяхме и каквито сме сега.

Ако един ден ти ще живееш за себе си, то защо не сега? Просто прави това, което те прави щастлив. Знам, че сега боли, но повярвай ми, с времето болката ще отмине. Ще намериш нещо ново, което да те интригува, и някой нов човек, който да заличи белезите от предишните ти любови. Вярвай ми, това не е краят. Има толкова много, което все още не си преживял, не си почувствал. Всичко, което искам, е да ти покажа цялата красота, която се крие там. Искам да ти кажа, че е нормално да не разбираш чувствата – даже и твоите собствени. Някой ден ще започнеш и няма да си разбрал как е станало. Дори да не е скоро, не се чувствай зле, не се затваряй за светлината, която другите могат да ти дадат – никога не се чувствай зле заради това, че не разбираш. Ти не си робот, макар да знам колко много ти се иска да бъдеш такъв. Ти си си ти. Разбери, че това винаги ще бъде достатъчно. Само, моля те, помни, че не всеки има сърце като твоето. Пази го.

Влюбвай се в хората и местата, където можеш да създадеш дом. Изживявай с тези хора не само големите моменти, като концерти, партита, вълнуващите неща от живота, но и малките също. Пазарувай с тях, минете през любимото ти място, разходете се из няколко преки от града и после топло си кажете “чао”.

Бъди причината някой да вярва в добротата в хората. Запази детето в себе си, което вярва, че някой ден ще се събуди, ще отвори прозореца и ще докосне света. Бъди като сутрешната светлина – тя не обръща особено внимание на нещата, които огрява, на нея й стига само да знае, че нещо някъде в момента свети. Дали ще бъдат магазини, водни кули, поля, хангари на летища, корпоративни сгради – всеки лъч е художник и всеки прозорец е картина. В ясните зимни утрини, дори само за секунда, всичко е в светлина. Бъди тази светлина за себе си. Никога не я гаси вътре в теб и никога не се страхувай да я дадеш на някого другиго.

Накрая, знай няколко неща. Твоята усмивка кара цветята през пролетта да поникват по-бързо. Когато поглеждам към сините небеса, ще се сещам за теб, макар не често, и възможността да споделим някой изгрев или залез заедно. Когато разбереш всичко, което чувстваш, аз ще бъда тук и заедно ще се справим с всичко. Вярвам, че колкото и време да минава, част от мен винаги ще принадлежи на теб. Ще се радвам да чувам къде си приключенствал с приятели и ще бъда до теб, когато сърцето ти е разбито. Не забравяй, че винаги ще пазя с любов светлината, която си ми дал.

Дано някой ден се обичаме по едно и също време,

Аз

 

Кътче щастие в нещастието

Казвам се Станислава и съм на 18 години. Живея в дълбините на оптимистичните си моменти. Амбициозна съм, занимавам се с много неща в различни сфери. Обичам пролетта, защото според мен това е най-вдъхновяващият сезон. Приятелите казват за мен, че притежавам огън, чрез който мотивирам хората да вършат повече. Правенето на другите щастливи прави мен щастлива. Харесвам да се запознавам с нови хор...