Обожавам празниците въпреки цялата истерия и всеобщо превъзбуждение, свързано с тях, което постепенно обхваща всички. Въпреки това всичките ми опити да се отпусна и да не истерясвам напълно се провалят, особено в разгара на празничните дни. Всичко започва да се движи на собствен ход, напълно в разрез с настроението ми за почивка и нехаещо за опитите ми да утихна и да се скрия на някое тихо местенце в къщата.[[more]]Започват да валят задачи, планове, срещи с близки и роднини, изисквания и очаквания, велики домакински предизвикателства и множество проблеми. Леко и постепенно започвам да се чувствам като героиня на някое повърхностно риалити шоу, в което трябва да се справя с всевъзможен вид препятствия и напълно да пренебрегна собственото си аз на ползу роду.
Независимо от най-добрите си намерения да се погрижа за семейния уют и настроението в къщата, губя мотивация и желание за всичко. Единственото, което искам, е да спра за момент и да забравя за безпаметните списъци за пазаруване, готвене, срещи и домакински задължения. Оглеждам се наоколо и виждам, че всичко зависи от мен и волята ми да се впиша в ролята на перфектна майка, домакиня и съпруга. Искам, но не намирам сила да покрия всички изисквания. Опитвам се, но не виждам смисъл...
Утихвам и се опитвам да не се превърна в главната (и истерична) героиня от някой коледен комедиен филм. Сядам и обмислям как да не се поддам на лудостта и да запазя спокойствие. Решавам, че ще направя списък с всичко, което искам да правя по празниците, макар и с ясното съзнание, че най-вероятно няма да мога да намеря време за повечето неща. Леко и постепенно се отпускам и откривам, че има смисъл да опитам – явно дори и създаването на този списък ми помага да се справя с истеричните си пориви. Откривам, че най-много искам:
- Да седна на дивана с някоя прекрасна книжка и топло одеяло.
- Да си сипя чаша червено вино и бавно да отпия от нея, без да се налага да я дърпам от ръцете на децата, които незнайно защо са решили, че имат пълни права над нея.
- Да се събудя на обяд, без да се налага да обяснявам на малкия си син, че не съм се наспала.
- Да се гушна в обятията на любимия си мъж, без да се налага да се конкурирам за прегръдката му с всички останали в къщата, включително и кучето.
- Да се насладя на времето с децата, без да се налага да им обяснявам, че доброто прекарване не е свързано с безброй подаръци и посещения на мола.
- Да се просна в снега, макар и с ясното съзнание, че няма да има сняг по празниците.
