ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Шест неща, които искам да правя по празниците, но няма да мога

Шест неща, които искам да правя по празниците, но няма да мога

Обожавам празниците въпреки цялата истерия и всеобщо превъзбуждение, свързано с тях, което постепенно обхваща всички. Въпреки това всичките ми опити да се отпусна и да не истерясвам напълно се провалят, особено в разгара на празничните дни. Всичко започва да се движи на собствен ход, напълно в разрез с настроението ми за почивка и нехаещо за опитите ми да утихна и да се скрия на някое тихо местенце в къщата.Започват да валят задачи, планове, срещи с близки и роднини, изисквания и очаквания, велики домакински предизвикателства и множество проблеми. Леко и постепенно започвам да се чувствам като героиня на някое повърхностно риалити шоу, в което трябва да се справя с всевъзможен вид препятствия и напълно да пренебрегна собственото си аз на ползу роду.

Независимо от най-добрите си намерения да се погрижа за семейния уют и настроението в къщата, губя мотивация и желание за всичко. Единственото, което искам, е да спра за момент и да забравя за безпаметните списъци за пазаруване, готвене, срещи и домакински задължения. Оглеждам се наоколо и виждам, че всичко зависи от мен и волята ми да се впиша в ролята на перфектна майка, домакиня и съпруга. Искам, но не намирам сила да покрия всички изисквания. Опитвам се, но не виждам смисъл...

Утихвам и се опитвам да не се превърна в главната (и истерична) героиня от някой коледен комедиен филм. Сядам и обмислям как да не се поддам на лудостта и да запазя спокойствие. Решавам, че ще направя списък с всичко, което искам да правя по празниците, макар и с ясното съзнание, че най-вероятно няма да мога да намеря време за повечето неща. Леко и постепенно се отпускам и откривам, че има смисъл да опитам – явно дори и създаването на този списък ми помага да се справя с истеричните си пориви. Откривам, че най-много искам:

  • Да седна на дивана с някоя прекрасна книжка и топло одеяло.

  • Да си сипя чаша червено вино и бавно да отпия от нея, без да се налага да я дърпам от ръцете на децата, които незнайно защо са решили, че имат пълни права над нея.

  • Да се събудя на обяд, без да се налага да обяснявам на малкия си син, че не съм се наспала.

  • Да се гушна в обятията на любимия си мъж, без да се налага да се конкурирам за прегръдката му с всички останали в къщата, включително и кучето.

  • Да се насладя на времето с децата, без да се налага да им обяснявам, че доброто прекарване не е свързано с безброй подаръци и посещения на мола.

  • Да се просна в снега, макар и с ясното съзнание, че няма да има сняг по празниците.

Коя е тя? Това и тя не знае... Опитва се, но все не може да се опознае. Дете, момиче или майка с две деца? Обичаща или ненавиждаща заобикалящата я среда? Принцеса или пепеляшка у дома? Предприемач, работник или просто домакиня? Сексуален инвалид или истинска богиня? Летяща или дишаща прахта? Усмихната или озъбена като смърта? Разумна или вятърничава? Модерна или обикновена жена? Зашеметяваща ил...