„Всички щастливи семейства си приличат. Всяко семейство е нещастно по своему” казал Толстой и е бил прав. Щастието е скучно!

Ако ти в този момент си щастливо обвързан/а (при това не от скоро), сигурно с изненада осъзнаваш, че щастието ти е монотонно.

Позволи ми да се престоря на врачка и да предположа, че често чувстваш притеснение от това, че нямаш някакъв належащ проблем с половинката си, с който да се справяш. Също така смея да твърдя, че често се сещаш за миналото и по-точно за едно старо гадже, с което имахте бурна и вълнуваща връзка. В онази връзка сърцето ти се разтуптяваше, когато се видехте, сексът беше неописуем и сега, колкото и да ти е тежко да си го признаеш, понякога си спомняш за него/нея и си мислиш „защо сегашната ми връзка не ме кара да се чувствам така?”

Не те кара, сигурно няма да те накара и не очаквай това да се случи, защото това, което сте имали с онова бивше гадже, не е било щастие!

Нека продължа с „врачуването”. Ти така и не разбра дали те обичаше, а така силно желаеше вниманието му. Всеки път, когато ти се обаждаше, ти изтръпваше и стомахът ти се свиваше на топка. Така и нищо сериозно не се получи между вас.

Това не е щастие, това е реакцията на организма, когато е под заплаха

Реакцията, която си имала при редките си контакти с този човек, е физиологична реакция, свързана с притеснение и прилив на адреналин –  типични при проява на страх от социално отхвърляне. Може би ти така и не осъзна това, но страхът да бъдеш отхвърлен/а от този така или иначе дистанциран човек бе по-силен от твоята любов към него.

Силни усещания, възбуда, адреналин, готовност да скочиш от леглото в 3 през нощта, само за да се срещнеш със някого, на когото сега му е хрумнало да ти се обади – това не е щастие, това е реакцията на организма, когато е под заплаха.