ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

За несъвършената двойка

За несъвършената двойка
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Приближаването на пролетта е идеалното време да изтрезнееш. От опиянение. И от илюзии. Въобще – да се отърсиш от мисълта, че ако си сам, си най-големият неудачник на света. Или пък да си дадеш равносметка в каква връзка участваш. И защо.

Защото има един особен вид… любов. Любов, чиято основна и неразгадаема функция е да ни кара да изглеждаме като идиоти. Защото има един вид обвързване, който е противопоказен на всяка здрава логика. Той води до нездравословното откъсване от себе си и до тоталното претопяване в енергията на някой друг. Става дума за онези взаимоотношения, които ви карат толкова много да се вкопчите един в друг, че накрая – недай си боже такъв тип обвързване да достигне до своя край – да не знаете как да продължите нормално живота си. Ироничното е, че почти винаги се стига до край – връзката натежава сама на себе си и от прекомерния напън се къса, изчерпва се.

Тук няма да говорим за Съвършената двойка – за онези, които се допълват, които хармонизират един до друг и се превръщат в олицетворение на истинската любов. Ако и вие вярвате, че сте такива – влюбени, щастливи, обичани и обичащи, можете спокойно да спрете да четете още тук. Тази статия не е за вас. Тя е за онези мили хорица, които са срещнали някого, сближили са се, но вместо мечтаното щастие, чувстват умора, страх, обърканост, та дори и гняв, и с цялата си същност усещат, че нещо не е наред, но нито знаят какво е, нито как да го променят.

В един момент започваш да се състезаваш със себе си.
А е лесно. Лесно е да се подлъжеш. Лесно е да се впуснеш към някого, без да си даваш сметка до какво може да доведе срещата ви. Лесно е, когато се влюбваш, да се стремиш да дадеш най-доброто от себе си на човека до теб… и обикновено точно това е първата стъпка, която води до трагичния финал. В един момент започваш да се състезаваш със себе си. Със себе си Преди и със себе си Сега, като Сега си убеден, че трябва да си перфектен, съвършен… А човекът срещу вас привиква с мисълта, че вие жертвоготовно сте склонни да превъзмогвате трудностите заради него, че радушно бихте приели всяко предизвикателство, само за да му докажете, че сте перфектният избор и ще бъдете перфектният партньор. Винаги. Винаги ще имате хъса на състезателен кон и никога няма да подвиете крак. А когато умората се загнезди във вас и отнеме първо спокойния ви сън, след това спокойното ви ежедневие, а накрая изцеди и последната ви капка любов… ще ви заболи най-много от разочарованието, което ще видите в очите на любимия. Разочарование, че не можете да бъдете човека, който сте обещавали, че ще бъдете. Едва тогава ще осъзнаете (ако не сте го знаели през цялото време), че не сте били себе си, не сте били искрени, играли сте роля. И вече не можете да я играете със същия патос.