ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Случайността, моят личен извор на вълшебства и радост

Случайността, моят личен извор на вълшебства и радост

Колкото пъти съм пробвала да организирам нещата, да ги строя, отделя и подредя в цветни кутийки и буркани с етикетчета като в красив кухненски шкаф, толкова те се смесват, губят значението, което са имали за мен, потъмнява блясъкът им. Няма какво да крия – същността ми в ядрото си е все същата още от онези далечни дни, в които заспивах с вълшебство в сърцето си, без да ме е страх, че родителите ми са на новогодишно тържество, унесена в светлинките на елфическите ми украшения за елха и мириса на гора. Хаотична, любителка на неочакването. Никога не съм обичала да изговарям на глас желанията си, затова пък очаквам от заобикалящите ме да знаят до най-дребната подробност какви са те. Ненавиждам в сезона на подаръците да ме питат и обожавам очакването на това какво ще се случи.Разпознах тези признаци преди години у сина си, застанал пред една от малкото тогава открити сергии, без да помръдва, без да изговаря и дума – чакаше да му бъде взето това, което иска. Затова съм наясно, че когато изпитам разочарование, когато цветната хартия вече е скъсана и е видно какво е било увито с нея, причината е в мен. Въпреки разумните доводи обаче продължавам да вярвам, че най-хубавите неща са тези, които се случват спонтанно, че хората, които ме обичат, толкова добре ме познават, че няма начин да сбъркат. Те ще ме накарат да се усмихна в точния момент, ще избършат промъкналата се сълза, ще ме оставят сама, когато ми е нужно, ще тръгнат с мен на път, ще влязат в битка и ще пазят гърба ми, ще танцуват с мен и ще се заливат в смях.

Случайността, моят личен извор на вълшебства и радост...

Де юре Селина Йонкова е зрял човек с деца и внуци, забележително умни и красиви при това! Ако някой оспорва това твърдение, е готова да води пунически войни. Желае им от цялото си сърце да са щастливи и никак не обича да се намесва в живота им, защото смята, че големите хора трябва да са самостоятелни. Затова и не обича да й казват кое и как се прави. Дори да прави грешки, те са си нейни и някои о...