ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Сълзи и приятелство

Сълзи и приятелство

Нещо ме е стегнало гърлото, досадни сълзи напират в очите ми и нахално се търкалят по бузите ми. Извира една емоция, която е с цвят на спомени и мирише на минало. Оставям й се. А тя рисува картини. И пита… И пише…

Какво е приятелството? Как така в определени периоди от живота си сме толкова близки с един човек, споделяме мечти и вселени, вкусове, търсения, вълнения… А след това изведнъж или малко по малко тези вселени сякаш се намърдват между нас и близостта я няма. Как е възможно десетгодишни приятелства да свършват с един мейл или години, потопени в доверие и разбиране, да изсъхнат ей така просто...

Случвало ли ти се е? Случвало ли ти се е да осъзнаеш, че същият този човек, с когото сте се смели до сълзи и който ти е държал ръката, когато си се чувствал премазан, не си го виждал от месеци и нямаш идея какво става с живота му, нито той или тя с твоя? А боли ли те от това? Защото мен ме боли. Боли ме не защото пътищата се разделят, а защото си дадох сметка, че цял живот съм вярвала в нещо, което не е било. Просто не е било. И аз не съм била. Не е било истинско и аз не съм била истинска.

Боли ме не защото пътищата се разделят, а защото си дадох сметка, че цял живот съм вярвала в нещо, което не е било.
Един от тези хора, за които днес ме боли, ми се обади на рождения ден и ми пожела да си стана пак каквато си бях. Каза го с обич към мен и с немалко тъга. Този човек си беше изгубил другарчето, защото то се беше променило. И страдаше. И си го искаше обратно. А аз пък осъзнах неистината, върху която съм строяла всичките си приятелства.

Приятелството е да обичаш не „заради“ или „защото“, а да обичаш просто другото човешко същество. Да приемаш, дори когато не разбираш. Да не пречупваш през собствената си гледна точка, а да виждаш другия човек като него си, а не като теб, в неговата кожа. Да няма нужда да прощаваш, защото когато обичаш просто, когато не очакваш нищо, не изискваш нищо и приемаш, без да съдиш, просто няма какво да прощаваш

Самотата я няма, когато си готов да бъдеш със себе си.
И днес си давам сметка, че не съм била такъв приятел. И че много от хората, с които десетилетия сме били приятели, също не са били такива приятели за мен. Защото днес те не виждат мен, те виждат някой, който се е променил, който е избягал от представата им за мен, разочаровал ги е. Едни ме съдят, други ме спасяват, трети ме съжаляват, а някои просто си отиват. А аз пък им се сърдя и ме боли. И всички ние не сме истински в това. Защото ако бяхме истински, щяхме просто да бъдем... и да нямаме нужда от определения за приятелство. Защото и то като любовта е нещо отвъд думите.

На всички вас, приятели, които имате чувство, че съм си тръгнала, отдръпнала, променила – простете. Аз съм това, което съм. И то може и да не се вмества във вашата представа за мен. Затова или се откажете от нея (представата) или се откажете от мен. А аз ще продължа да търся своята истина по моя път. Защото открих за себе си, че самотата я няма, когато си готов да бъдеш със себе си. 

Автор: Деница Илчева