Мислех, че ще те позная, когато се появиш. Толкова много пъти се прокрадваше в блясъка на нечии очи, разхождаше се върху нечии усмивки, докосваше ме с нечии прегръдки, че бях сигурна, че ще те позная. Любов. Колко пък да си неразпознаваема? Колко пък да си недостижима? Колко пък да си специална? Не те разбирам аз, любов. Нито една буква в теб не разбирам. Нито един звук. И ударението ти не разбирам. Преди си мислех, че поне него съм го нацелила, опознала. Толкова много пъти си мислех и толкова много пъти ме удряше това ударение. През лицето.
Да, от онези звучните и силни шамари. Болеше. Но колкото нежна можеш да бъдеш, толкова си безпощадна понякога.
Спри се, любов! Спри се, да те видя за малко! Да те усетя. За малко. Знам, че ще си тръгнеш. Винаги го правиш. Особено когато дръзна да помисля, че съм те докоснала. Не обичаш да бъдеш докосвана, нали. Отблъскваш, пазиш се, тръгваш си. Остани. Поне една чаша вино да изпием заедно.
Ти не пиеш, любов. Затова пък аз отдавна съм спряла да отброявам чашите си. Поглъщаше ги времето. Онова, в което уж те имаше и също толкова те нямаше. Хайде, да ти сипя една чаша. И без това си за малко. Да те усетя буква по буква. Все пак са само пет. Достатъчно, че да накарат едно малко сърце да бие и толкова недостатъчно, че да спре да го прави... отново. Преди си мислех, че само на него си му нужна, любов. Ама не си. То сърцето някак оцелява и без теб. И аз се научих да оцелявам без теб. Тези пет букви могат да означават много, но понякога не означават нищо. Любов. В обезличаване се превръщаш. Понякога.
Отваряш бариерата към теб, отваряш пътищата си. Понякога са малки и криволичещи, друг път е необятна магистрала, но малко след това си готова да ги затвориш. Пътят, бариерата, магистралата, всичко да затвориш. И теб ли те е страх, любов? Твоите пет букви не те ли пазят достатъчно? Страх. И да се страхуваме от теб можем, но защо трябва да го правим. Ти нали си за усещане, за докосване, за споделяне, за обичане... Нали за това те искаме?
А, да, и за пиене. За вино, любов. И ударението ще укротим, ще го напием, ще го накараме да танцува. Ти нали можеш да танцуваш? Пийни малко и ще ти дойде смелост. На мен така ми се появяваш, любов. Някъде между чашите с вино, някъде между (не)очакванията, някъде между страховете, между ударенията. А всички искаме просто да обичаме. Да те обичаме, любов. Да ни обичаш, любов. Толкова е просто.
Да се влюбиш по време на пандемия
