ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Съседи

Съседи

Снимка: Daniel Frank

Писала съм за децата, за родителите, за приятелите, но никога не съм писала за съседите.

***

Един юлски следобед, августовска вечер, няколко дни около Коледа и този Великден – дни, които не мога да забравя.

От около 16 380 дни в моя живот (някакво средно изчисление на възрастта ми, без да влизам в подробности за броя на високосните години дотук), тези 4 – 5 дни сумарно се отличават много.

През юли 2005-а моят съсед Ивайло ми поливаше с топла вода, за да изкъпя тогава тримесечната ми дъщеря. Шегувахме се, че си е осигурил поканата за нейната сватба. Кой знае – може и се надявам да не се окаже шега.

В полунощ на една августовска вечер преди няколко години, моят съсед Цветан повика Бърза помощ и внесе здрав разум и спокоен дух, докато тригодишният ми син преживяваше ужаса на фебрилния гърч.

Много дни по Коледа са минавали, а моята съседка Ваня всяка вечер палеше лампите у дома, докато ние пътувахме някъде по света. Заради крадците, нали се сещате. Така правехме тогава. Сега не знам. Но тогава тя ми вдъхваше спокойствието, че някой ми “пази гърба”.

***

За моята съседка Елена – какво да кажа?! Тя е винаги на половин ръка разстояние. За всяка нужда. Бърза, самоотвержена, понякога импулсивна, но винаги сърцата. Ще изключи миялната, ще приеме пратка, ще провери къщата, ще загаси, запали, заключи или отключи.

И ето – дойде Великден на 2020. На Велики четвъртък получих съобщение от съседката ми Оля: “Здрасти, как сте? Правя козунаци. Ще замеся и за вас!”.

Няколко часа по-късно летим по магистралата към София, защото точно в полунощ столицата ще бъде затворена. А в столицата в един малък апартамент е затворена 65-годишната ми майка, а в един по-голям – 72-годишният ми свекър. Дисциплинирано изолирани, чакащи от нас великденските козунаци, които ще оставим на прага след прилежна дезинфекция на следващия ден.

22 минути след като тръгнахме и 3 минути преди полунощ подадохме личните си карти на един учтив, маскиран, но видимо преуморен полицай.

17 април – Разпети петък. Оля звъни на вратата и ми подава... козунак. Той не само е най-хубавият на вид, той е най-вкусният козунак, който някога сме опитвали. Замесен, изпечен, донесен за нас.

А на някакви си 22 минути от нас Елена проверява как сме оставили къщата снощи.

***

Не знам с какво в годините заслужих тези прекрасни съседи?! Майка ми казва, че роднините ти се полагат, а приятелите си избираш сам. А съседите?

Съседите могат да бъдат лютивият пипер на манджата, но моите... моите съседи са захарта на сладкиша и им благодаря от сърце.

Христос Воскресе!

 

Обратното на самота

 

 

Всеки от нас е разказ и вярвам, че и аз съм. Най-първо съм човек. И после редувам от момиче до жена и може би най-много майка. По-късно на същия ден съм и съпруга, а на следващия съм производител – на текстове, мисли и други полезни дейности. Емоционален център на една малка фамилна група. Любител на четенето, анализа, тичането (вече двегодишно занимание за моя собствена изненада) и психолог...