Любов и други бедствия

Съседи

Писала съм за децата, за родителите, за приятелите, но никога за съседите.

Съседи

Снимка: Daniel Frank

Писала съм за децата, за родителите, за приятелите, но никога не съм писала за съседите.

***

Един юлски следобед, августовска вечер, няколко дни около Коледа и този Великден – дни, които не мога да забравя.

От около 16 380 дни в моя живот (някакво средно изчисление на възрастта ми, без да влизам в подробности за броя на високосните години дотук), тези 4 – 5 дни сумарно се отличават много.

През юли 2005-а моят съсед Ивайло ми поливаше с топла вода, за да изкъпя тогава тримесечната ми дъщеря. Шегувахме се, че си е осигурил поканата за нейната сватба. Кой знае – може и се надявам да не се окаже шега.

В полунощ на една августовска вечер преди няколко години, моят съсед Цветан повика Бърза помощ и внесе здрав разум и спокоен дух, докато тригодишният ми син преживяваше ужаса на фебрилния гърч.

Много дни по Коледа са минавали, а моята съседка Ваня всяка вечер палеше лампите у дома, докато ние пътувахме някъде по света. Заради крадците, нали се сещате. Така правехме тогава. Сега не знам. Но тогава тя ми вдъхваше спокойствието, че някой ми “пази гърба”.

***

За моята съседка Елена – какво да кажа?! Тя е винаги на половин ръка разстояние. За всяка нужда. Бърза, самоотвержена, понякога импулсивна, но винаги сърцата. Ще изключи миялната, ще приеме пратка, ще провери къщата, ще загаси, запали, заключи или отключи.

И ето – дойде Великден на 2020. На Велики четвъртък получих съобщение от съседката ми Оля: “Здрасти, как сте? Правя козунаци. Ще замеся и за вас!”.

Няколко часа по-късно летим по магистралата към София, защото точно в полунощ столицата ще бъде затворена. А в столицата в един малък апартамент е затворена 65-годишната ми майка, а в един по-голям – 72-годишният ми свекър. Дисциплинирано изолирани, чакащи от нас великденските козунаци, които ще оставим на прага след прилежна дезинфекция на следващия ден.

22 минути след като тръгнахме и 3 минути преди полунощ подадохме личните си карти на един учтив, маскиран, но видимо преуморен полицай.

17 април – Разпети петък. Оля звъни на вратата и ми подава... козунак. Той не само е най-хубавият на вид, той е най-вкусният козунак, който някога сме опитвали. Замесен, изпечен, донесен за нас.

А на някакви си 22 минути от нас Елена проверява как сме оставили къщата снощи.

***

Не знам с какво в годините заслужих тези прекрасни съседи?! Майка ми казва, че роднините ти се полагат, а приятелите си избираш сам. А съседите?

Съседите могат да бъдат лютивият пипер на манджата, но моите... моите съседи са захарта на сладкиша и им благодаря от сърце.

Христос Воскресе!

 

Обратното на самота