ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Страстта е перфектната упойка

Страстта е перфектната упойка

„Какво Ви изкарва извън нерви? Знам, че сте уравновесен, че се владеете, че това е част от работата и ежедневието Ви… Но питам – какво Ви изкарва извън нерви?“

Мъжът срещу нея разтегна уста в снизходителна усмивка. Тя усети бялата мекота на дивана, в който потъваше – мразеше такива дивани!

„Струва ми се, че повече Ви се иска да разкажете какво изкарва Вас извън нерви“, каза той и плъзна поглед по устните, брадичката, извивката на шията. Отбеляза наум колко стилно лежеше върху нежната кожа четвъртитото колие с малък син камък в единия ъгъл. Особено момиче – поддържаше безкомпромисен стил, някак непасващ за стажантка по психология, а в очите му светеха бесове от друг свят. Усмивката пък – детска.

Тя се притесни. Искаше ѝ се да извика, че се задушава, че иска да тича до някой връх и най-горе да вдиша рехавия планински въздух, да застане високо, на ръба на света, да отключи затворените порти на душата си и думите да се излеят от там – истински, живи, лични, пристрастни, без клишета, без цензура и без съображения. 

Особено момиче – поддържаше безкомпромисен стил, някак непасващ за стажантка по психология, а в очите му светеха бесове от друг свят. Усмивката пък – детска.
Притесни се и защото харесваше работата си, а всичко в момента зависеше от няколко секунди, в които трябваше или да се отдаде на себе си, или да постъпи като истински професионалист – да довърши разговора, да си тръгне и да напише дипломната си теза. Мъжът срещу нея продължаваше да я гледа. Потънал в същия бял мек диван, качил единия си крак върху другия и подпрял слепоочието си с пръсти, приличаше на реклама на скъп парфюм, или на скъпи костюми, а може и на скъпи часовници… каквото и да е, с тежка материална стойност, което само определен социален слой мъже биха могли да си позволят.

Как го бе постигнал? Тук никой не печели толкова пари с психоанализа. И целият му вид някак не подхожда на претъпканата библиотека зад него. Властта и самочувствието у този Аполон я дразнеха. Караха я да се чувства безпомощна. Сякаш е дете и има нужда от закрила! И върху нея ли прилагаше някоя от тайните си практики, с които постигаше чудеса с хорските умове?

Трябваше да си тръгне веднага! Само че седеше като залепена в проклетия мек диван и дори не можеше да стегне достатъчно мускулите си, за да помръдне.

***

Никога не е можела да се справя добре със сексуалните си влечения. Когато тя е била водеща страна – да, но случаят съвсем не беше такъв. Този мъж я привличаше плашещо силно, въпреки че не харесваше почти никое от качествата му. И все пак, видеше ли го, се изчервяваше, помислеше ли за него, се изпотяваше. А това значеше много дълги, горещи и изпотени нощи.

От известно време ѝ пращаше книги, които според него, като професионалист, би било добре да бъдат прочетени. В някои случаи предоставяше дори собствените си записки – върху някоя теория или за конкретен случай с пациент. Най-любопитни обаче бяха

Според нея тя е най-обикновено момиче, което обича красивите думи, силното кафе и хубавото вино. Надява се текстовете ѝ да вълнуват, да предизвикват, а някой ден да са „машина на времето”, чрез която дъщерите ѝ да се докоснат до нейните отминали сърдечни размирици.