ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Съвършената половинка - що е то?

Съвършената половинка - що е то?

Има ли такова понятие – “съвършена половинка”? Какво точно стои зад този израз? Доста често попадам на всякакви тези, свързани с темата. Не знам, но някак не вярвам, че има някой, който може да обхване пъстрия спектър на човешките взаимоотношения и нужди. Може би точно затова всички постоянно се надпреварват да ни съветват и предлагат универсални формули за поведение.

Това, което ме притеснява е, че това се тиражира прекалено много и хората започват да се чувстват неудовлетворени от връзките си. Започват да вярват, че не са открили така широко коментираната съвършена половинка. Явно тя съществува! Всички говорят за нея! Познават я! В един момент всички се втурват да преследват тази илюзия, забравяйки, че тя е напълно изкривена. Напълно непостижима поради постоянно променящите се наши критерии.

Аз лично вярвам, че ако двама души могат да стоят в една стая, без да говорят и без да се чувстват неудобно, са щастливи заедно.
Връщайки се назад в годините, откривам, че тя съвсем не прилича на това, което си представям в момента. Напълно естествено с времето ние се променяме – това, което вчера е било важно за нас, днес дори изглежда незначително. Преследвайки илюзията за съвършената половинка, затъваме във водовъртежа на неудовлетвореността – очаквайки човекът до нас да промени в себе си нещата, които всъщност ни запленяваха преди години. Или още по-лошо – вярвайки, че той трябва да се промени и да се оформи спрямо рамката, която сме му задали в съзнанието си. Страхувам се да си помисля как би се чувствал той, ако постоянно преследва поставените от нас критерии... Нещастен и уморен! И то не защото няма желание да ни задоволи, а защото това е напълно невъзможно. Че те, нашите изисквания, се променят ежемесечно, ежечасно, та дори и ежеминутно.

Единственото, в което съм сигурна е, че съвършена е тази половинка, която не очаква от нас да се променяме. Само защото, видиш ли, някак не се вписваме в представите й... Готова е да застане зад нас в тежките моменти и знае кога и как да ни каже, че грешим.

Аз лично вярвам, че ако двама души могат да стоят в една стая, без да говорят и без да се чувстват неудобно, са щастливи заедно. Те просто нямат нужда от думи, за да се разбират помежду си. Тук съм сигурна, че хората, които ме познават, биха се учудили на това изказване, защото аз съвсем не съм от най-мълчаливите, тъкмо напротив... Другото, което споява двойки, е споделянето и говоренето. Нямам предвид безцелното бърборене, присъщо за повечето двойки, а споделянето с отсрещната страна на всичко, което ни притеснява във взаимоотношенията ни. Но не говоря за фрапантните проблеми, а за малките камъчета, които всички трупаме в себе си без да съзнаваме, че в един момент започваме да носим на гърба си бремето на един чувал, пълен с неизказани негативни емоции. Докато един ден неизбежно не издържаме под тежестта на напращелия чувал и изригваме срещу нищо неподозиращата ни половинка отсреща.Радвам се, че някак инстинктивно научих този житейски урок още преди много години. Никога не оставям нещо неизказано и може би затова още гледам човека до себе си с очите, с които го гледах и в началото на нашата връзка. Не твърдя, че сме перфектната двойка! Не! Но съм щастлива, че не тая в душата си някаква дълбоко заровена кариера от малки камъчета, които да ми тегнат. Щастлива съм, че приех всички недостатъци още в началото без да премълчавам, че не ми харесват и това ми дава шанс да се наслаждавам на всичко положително. Повярвайте ми, ако се вглеждаме в негативното, няма да успеем да си отворим очите за позитивното...

Коя е тя? Това и тя не знае... Опитва се, но все не може да се опознае. Дете, момиче или майка с две деца? Обичаща или ненавиждаща заобикалящата я среда? Принцеса или пепеляшка у дома? Предприемач, работник или просто домакиня? Сексуален инвалид или истинска богиня? Летяща или дишаща прахта? Усмихната или озъбена като смърта? Разумна или вятърничава? Модерна или обикновена жена? Зашеметяваща ил...