Никога не импровизирах. Сериозно! Импровизацията, под каквато и да е форма, свързвах с липса на самодисциплина да се подготвиш, да положиш нужните усилия, за да изпланираш това, което ще се случи. Ужасно ме дразнеха приятели, които на въпроса "Къде ще вечеряме" ми отговаряха с "Не знам, ще импровизираме". Как така не знаеш? Влез в интернет, потърси, помисли малко и почни да знаеш! Това, да тръгнем на почивка, без да знаем къде ще спим, какво ще ядем, къде е плажът и т.н., просто не се случваше. Затова все бях "човекът-резервация". Никога импровизация… [[quote:0]] Обаче в мен има и едно дете, на което му омръзна да седи свряно в ъгъла, скастрено, че не се държи прилично и си е изцапало блузката. Омръзна му. И реши да излезе от килера и да покаже, че съществува. Първо ме отвя на един забравен къмпинг, където преоткрих понятието си за почивка и открих колко струва свободата. После ме замъкна на обиколка на стоп из Южна Франция и Италия, където се наложи да изоставя всички куфари с планове (но пък колко щуро се забавлявах…). После грабна един тефтер и започна да пише и ми забрани да чета написаното, ами бързаше да го пусне към света, сякаш знаеше, че порасналото ми Аз моментално ще захвърли страниците в кошчето. В същото кошче, където гниеха куп недописани стихове и неразказани истории. На всичкото отгоре това мое вътрешно дръзко и щуро хлапе се оказа достатъчно смело, за да поиска да напише детска книга, представи си.
Миналата година за капак ме замъкна на един семинар на Саша Кръстарска по танцова импровизация. Аз - човекът, който цял живот е танцувал предварително създадени и хиляди пъти тренирани хореографии. Аз, която изпитвах и без това срам от попорасналото си след раждането тяло. Аз, която толкова много се страхувах да не изглеждам абсурдно. Ами да, същата тази Аз отидох да импровизирам танц… И се влюбих! Абсолютно! И мисля, че тогава повярвах на вътрешното си дете, че знае къде ме води.
Импровизацията е свързана със спонтанността, с играта. С това да пуснеш контрола и да се довериш на потока. Да се смалиш и да повярваш, че има нещо по-голямо от теб и егото ти. Нещо, което те води. И да се оставиш просто да бъдеш. [[more]] Импровизацията за мен е като лудо пътуване навътре към изначалната простота. И понеже нямаш време да мислиш и планираш, това някак обезкръвява страховете и остава само онова чисто любопитство "А какво ще стане сега? Какво следва?". Танцовата импровизация за мен е един вълнуващ процес на откривателство, на вслушване в импулсите, които идват от центъра, на доверяване на процеса, на спонтанността.
Импровизирайте! Няма значение дали ще е като отворите хладилника, награбите продукти и сготвите нещо невиждано досега. Или пък като грабнете раницата и тръгнете без посока. Или като бръкнете в кофите с боя и мажете по бялото платно. Или пък в танц, музика, текст. Импровизацията не се нуждае от нищо друго освен от вашето собствено любопитство и доверие във вътрешния импулс!
Импровизирайте! Творете живота си! Позволете си да бъдете любопитни! Оставете се на потока!
Деница е като босо хлапе с раничка на гърба, поело по една криволичеща пътечка навътре към себе си. Пътеката е доста непроходима на места - обрасла в храсталаци от обществени норми и чужди очаквания, с бодливи, трънливи истории от детството, дерета, пълни със страхове и неизказани думи. Понякога й се струва, че е намерила вярната пътека и крачи уверено, след това се случва да падне мъгла и да се почувства изгубена. Но колкото и да е трудно и болезнено, тя знае, че това е нейният личен път към собственото й осъзнаване. Държи душата си отворена, за да вижда красивите гледки, да се наслаждава на хармонията, да усеща дъжда. А в раничката си носи своята любов, няколко хапки оптимизъм и глътка вдъхновение.
Деница е и майка. И именно синът й е причината тя да тръгне на пътешествие из дебрите на душата си. Защото вярва, че, за да порасне едно дете свободно и щастливо, родителите му също трябва да бъдат такива. Посветила е част от сърцето и времето си на каузата за родителските кооперативи и демократичното образование.
Деница още е автор на детска книга, обича танца и учи психотелесна психотерапия. С всичко за и от нея можете да се запознаете в Потока.
