Преди години приятели ми разказаха една история, която дори и сега не е загубила своето значение. Става въпрос за хора с възможности, деца в престижно училище и пари. Една вечер след училище синът им посреща баща си на вратата не със “Здрасти, тате, как си?”, а застрелвайки го с въпроса “Тате, колко струва нашата кола?”.
На пръв поглед напълно невинен детски въпрос, изискващ бърз и кратък отговор. Наместо това, бащата, провокиран от въпроса на своя подрастващ син, изнася доста сериозна и дълга лекция.
Бащата: “Ами, не знам, чакай да сметна!”
Синът: “Какво да сметнеш, нали си я платил?”
Бащата: “Ооо, да! Платил съм я, и още как!”
Синът: “Е, хайде де! Докога ще те чакам? Днес в училище с момчетата се скарахме, защото Петър каза, че баща му кара най-скъпата кола. Настана спор, всеки каза колко струва тяхната кола – само аз не знаех. Утре ще им кажа и ще видим дали Петър пак ще е толкова доволен...”
Бащата: “Да си призная, не съм подготвен за този въпрос...”
Синът: “?!?”
Бащата: “Истината е, че е безценна, като се замисля... Я да видим... Мисля, че съм платил от скъпо прескъпо за нея. Два или три пропуснати твои рождени дни. Не искам и да мисля колко безсънни нощи и дни извън дома. Така и не разбрах кога точно проходи – никога няма да си го простя!”
Синът: “Ъъъ... тате, чакай, за колата говорехме. Не разбирам... какво общо има...”
Бащата: “Да де, за колата и за всичко свързано с това, че я имаме. Десетки неизпълнени и забравени обещания. Безвъзвратно изгубените и пропуснати години на твоето детство и моментите със семейството.”
Синът: “Тате, аз... не исках да...”
Бащата: “И аз не исках, а то каква стана... Уж за вас го правя, а то какво се получава? Все повече се отдалечавам и отчуждавам от вас.”
Синът: “Тате, недей така сега. Аз те обичам!”
Бащата: “И аз те обичам, сине, и то много! Кажи на Петър, че той печели надпреварата за колата, а ти си върна бащата!”[[more]]Сещам се за тази история винаги когато губя връзка с действителността и работата започва да ме измества от моя истински център – семейството ми.
Скоро моят голям син имаше рожден ден и с радост мога да кажа, че той и семейството ми винаги са били и ще бъдат най-хубавото и важно нещо в живота ми. Обичам ви!
