ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Тате, колко струва нашата кола?

Тате, колко струва нашата кола?

Преди години приятели ми разказаха една история, която дори и сега не е загубила своето значение. Става въпрос за хора с възможности, деца в престижно училище и пари. Една вечер след училище синът им посреща баща си на вратата не със “Здрасти, тате, как си?”, а застрелвайки го с въпроса “Тате, колко струва нашата кола?”.

На пръв поглед напълно невинен детски въпрос, изискващ бърз и кратък отговор. Наместо това, бащата, провокиран от въпроса на своя подрастващ син, изнася доста сериозна и дълга лекция.

Бащата: “Ами, не знам, чакай да сметна!”

Синът: “Какво да сметнеш, нали си я платил?”

Бащата: “Ооо, да! Платил съм я, и още как!”

Синът: “Е, хайде де! Докога ще те чакам? Днес в училище с момчетата се скарахме, защото Петър каза, че баща му кара най-скъпата кола. Настана спор, всеки каза колко струва тяхната кола – само аз не знаех. Утре ще им кажа и ще видим дали Петър пак ще е толкова доволен...”

Бащата: “Да си призная, не съм подготвен за този въпрос...”

Синът: “?!?”

Бащата: “Истината е, че е безценна, като се замисля... Я да видим... Мисля, че съм платил от скъпо прескъпо за нея. Два или три пропуснати твои рождени дни. Не искам и да мисля колко безсънни нощи и дни извън дома. Така и не разбрах кога точно проходи – никога няма да си го простя!”

Синът: “Ъъъ... тате, чакай, за колата говорехме. Не разбирам... какво общо има...”

Бащата: “Да де, за колата и за всичко свързано с това, че я имаме. Десетки неизпълнени и забравени обещания. Безвъзвратно изгубените и пропуснати години на твоето детство и моментите със семейството.”

Синът: “Тате, аз... не исках да...”

Бащата: “И аз не исках, а то каква стана... Уж за вас го правя, а то какво се получава? Все повече се отдалечавам и отчуждавам от вас.”

Синът: “Тате, недей така сега. Аз те обичам!”

Бащата: “И аз те обичам, сине, и то много! Кажи на Петър, че той печели надпреварата за колата, а ти си върна бащата!”Сещам се за тази история винаги когато губя връзка с действителността и работата започва да ме измества от моя истински център – семейството ми.

Скоро моят голям син имаше рожден ден и с радост мога да кажа, че той и семейството ми винаги са били и ще бъдат най-хубавото и важно нещо в живота ми. Обичам ви!

Коя е тя? Това и тя не знае... Опитва се, но все не може да се опознае. Дете, момиче или майка с две деца? Обичаща или ненавиждаща заобикалящата я среда? Принцеса или пепеляшка у дома? Предприемач, работник или просто домакиня? Сексуален инвалид или истинска богиня? Летяща или дишаща прахта? Усмихната или озъбена като смърта? Разумна или вятърничава? Модерна или обикновена жена? Зашеметяваща ил...