ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Теория на изневярата

Теория на изневярата

Наскоро седнахме няколко приятелки да си говорим за изневярата; половин час по-късно бяхме се скарали и разделили по живо, по здраво.

След толкова години, които ме делят от последната ми изневяра, се наложи да си задам въпрос: толкова ли е важна тази тема за нас, момичетата, че сме готови да се изпокараме помежду си, само и само да се уверим вътрешно, а и външно, че сме прави?

Естествено, мислех, че тънката разделителна линия между нас е: практикуваме или не. Оказа се обаче, че въпросът не е в практиката, а в теорията. Още от самото начало на разговора се разделихме на два лагера. В единия – тези, които допускаха мисълта, че на всеки може да се случи. В другия – тези, които не приемат такава вероятност, които са верни по подразбиране, завинаги и са готови да бранят тази своя решимост и бялото було на верността със зъби и нокти. А имаше и един малък лагер, който се състоеше само от мен – в него се поддържаше версията, че за връзката е хубаво да не го правиш, но това, от своя страна, хич не е хубаво – най-вече за теб самия...

И така, ние не изневеряваме – нито една от нас – и тези с 18-годишен брак зад гърба си, и тези в нестабилното положение на неколкомесечната връзка, и тези с критичния седемгодишен стаж на по-хлабава обвързаност от типа "съжителство без брак". Това, което ни различава, е начинът, по който сме се отказали от свободните и краткотрайни връзки, с които на младини бяхме освежавали любовния си живот и бяхме пълнили очите си с искри. Това, което ни разделя, е стремежът да идеализираме своя собствен опит, да си докажем, че нашето е най-правилното.

Носиш си последствията и това е – безплатно преспиване няма...
Четири момичета, четири истории. Едната – започнала с мъжа си една доста рехава връзка, в която си извоювала правото да му изневерява, за да може да съхрани свободата си и после лесно да я сложи на олтара на брака. Другата – намерила мъжа на живота си, онзи мъж, заради когото изобщо забравила, че има други мъже на света и заради когото напълнила думата "изневяра" с доста жалко съдържание. Третата – отворила се към света и мъжете след нещастния си ранен брак, сега в страстна връзка със своята женственост. Накрая аз – заменила сериозна кариера на неверница с личен седемгодишен рекорд по вярност.

Помня как, като бях на 20, собствената ми дефиниция за "изневяра" се разтегляше като особено голям сапунен балон, който, естествено, накрая се пукна и доказа, че не може да си малко бременен, малко умрял или малко изневерил. Поне на такова мнение бяха потърпевшите от моите изследователски мисии, насочени към откриване и умножаване на собствената ми сексуалност и самочувствие.

После, с натрупването на тези две безценни съкровища, взе да не ми е толкова важно да грабя така от живота и нон стоп просто да си доказвам, че мога. Тогава взех да искам да имам наистина сериозна връзка, така – за разкош. Когато най-накрая ми се получи, беше толкова сериозно, че даже прекалих – ожених се. И ето я най-голямата ирония – хем вярвах в брака, хем се оказа, че съм влюбена в друг. Тогава установих, че всяко нещо има цена – за свободата да следвам зова на сърцето си, платих с разрухата на брака си.  Никога не съм била толкова добра в емоционалното жонглиране и приспиване на съвестта, че да мога да обичам двама души едновременно. Никога не съм била толкова нахална, че да си поискам позволение да бъда с друг и пак да се върна. Никога не съм била толкова цинична, че да мога да поддържам любовник. Носиш си последствията и това е – безплатно преспиване няма...

Сега съм затворила тази врата. Дали защото съм срещнала мъжа на живота си или защото съм се "наиграла", не знам. Има ли някакво значение всъщност? Изневярата не е самоцел, тя е резултат – от скука, от любов, от себедоказване, от липса на любов. И преди да бързам да хвърлям камъни по неверниците, дълбоко в себе си и набързо прочитам една молитва да не ми се налага да мисля по този въпрос повече. Въпреки че и това си има цена...

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...