Любов и други бедствия

„Токсични“ любовници

В живота на жената гравитират „замърсени“ мъже – привлекателни опаковки, цветни черупки, интригуващи кутийки с опасно съдържание.

„Токсични“ любовници

Средата, в която живеем, става все по-токсична и това започва да се усеща дори в любовните отношения. В живота на жената гравитират „замърсени“ мъже – привлекателни опаковки, цветни черупки, интригуващи кутийки с опасно съдържание. Тяхната душевност е толкова съсипана, мърлява, плитка или просто липсваща, че единственото, с което могат да ни облъчат, е радиацията на „токсичната“ любов.

Отне ми време да разбера защо връзки, от които съм била част, са ме изпълвали с отровата на напрежението, нервността, недоумението, притеснението и даже на страха. Искало ми се е да избягам, да крещя, да плача или да се крия. Понякога сутрин съм се преструвала, че спя дълбоко, докато „красивият“ не затвори входната врата, бързайки за работа. И всичко това – в името на „двойката“, заради компромиса на взаимността.[[quote:0]]Токсичните мъже са с нечиста, занемарена чувствителност. В тях също има емоции, нужда и необходимост да бъдат обичани, но тяхната емоционалност и способност да дават и да споделят любов са напоени с горчивия вкус на пренебрежение, липса на гъвкавост и разбиране, психологическа манипулация, лъжи, неискреност и обиди. Те бавно вливат тази жлъч във връзката и я обезобразяват до неузнаваемост, докато не я превърнат в зомби.

Токсичните любовници казват, че имат нужда от пространство и въздух, за да дишат. И как не, след като онова, което издишват, е смог с миризмата на мазут?! Странното е, че когато получат своето свещено пространство, те като октопод се впиват в момичето до себе си и започват като кърмачета да се хранят с искрената, чиста и даряваща по природа женска любов. Докато се заситят – след това започват отново да повтарят своята мантра за свобода, без да им мине през ума, че любовта е нещо повече от съвместна закуска сутрин.[[quote:1]]Моя много близка приятелка беше част от такава връзка дълги години. В началото (както много жени над 30-те) страдаше от толкова разпространения комплекс на екзистенциалното женско чувство за вина и се опитваше да ме убеди, че именно тя е виновна, че не дава достатъчно и не проявява разбиране по отношение на приятеля си. От интелигентна, дейна и борбена жена тя се превърна в свое болно подобие и стана толкова емоционално и физически неприветлива, че й се наложиха консултации с психолог. Нейният токсичен любовник не ѝ беше посягал физически, но източи от нея всички живителни сили, цялата ѝ физическа и емоционална светлина. Той беше индиферентен към нейните потребности, напълно пренебрегващ човешката ѝ същност и женска ранимост и си въобразяваше, че сексът два пъти седмично и вечерите навън веднъж в месеца би следвало напълно да я задоволяват. През целия период на връзката им тя се чувстваше не достатъчно добра, не достатъчно красива, не достатъчно умна, не достатъчно... продължете сами.

Когато от стрес отслабна с 10 кг, кожата на лицето ѝ посивя и се съсухри, след дълги колебания и много плач тя пожела да прекрати тази история. Тогава той ѝ изпрати букет рози и бележка „Извинявай!“ и вместо да се прибере за вечеря, отиде да гледа мач у свой колега.[[more]]Токсичните мъже имат ужасяващата способност да разочароват дълбоко. Най-злостната емоция, която разяжда тялото, съсипва сърцето и се просмуква в ума, е разочарованието. То е по-страшно от несподелената любов, от загубата, от гнева, от омразата, дори от страха.

Разочарованието е токсинът, който унищожава всичко, оставя след себе си единствено празнота и може да погуби чувствителността на всяка жена. То се абсорбира трудно и мъчително от тялото, а междувременно умъртвява доверието, гаси пламъчетата в очите, погребва все още живата красота. Една жена, инжектирана с разочарование, е призрак. Тя се усмихва, без да чувства, отдава се, без да обича, присъства, без да съществува.

Разпознавате ли някой от симптомите на „токсично мъжко отравяне“? Ако е така, спасявайте се, чистете се, докато все още можете да се смеете и да различавате цветовете. Животът е очарование, а детоксикираната жена има много нюанси, но не и на сивото!

Повече от автора – на teodoraslavova.blogspot.com.