ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Толкова много пропиляно време!

Толкова много пропиляно време!

Снимка: pixabay.com

Наскоро прочетох тези думи, казани от известен човек в последните минути от живота му. Думи, които наистина ме докоснаха и разтърсиха.

Привидно разполагаме с "много време", но годините изтичат между пръстите ни с безпощадно бързи темпове. Времето на нашия живот. Какво ли е осъзнал той в онзи момент? Нещо, което явно не е успявал да усети през 67-те години, прекарани на земята, но което е разбрал тогава, на самия финал...

Аз съм "само" на 26, но вече усещам, че тези години са се изнизали страшно бързо. После се замислям, че ако имам късмет, ще удвоя, утроя възрастта си и един ден ще съм на негово място точно преди да изчезна неусетно от света  така, както съм и дошла. И ако в последните минути изпитам това смазващо прозрение, че голяма част от подареното ми време е било по една или друга причина пропиляно, тогава какво?

Тази мисъл е ужасно плашеща и болезнена, защото с цялото си сърце вече знам колко лесно е да изгубиш време. В природата ни е да пропиляваме време, талант, ресурси, шансове, подарени ни от съдбата. А какво всъщност е пропиляното време? Онова, което не сме запълнили с ангажименти до последната минута, или това, в което не сме свършили почти нищо? За мен пропиляно време са минутите, часовете, годините, които минават в лутане, без да сме намерили своя център и смисъл.

Време, в което търсим това, което нямаме, а не оценяваме това, което имаме в живота си.

Разбира се, всички ние имаме различни приоритети, търсения и стремежи, но накрая винаги стигаме до осъзнаването, че всички имаме нужда от едно и също – да се чувстваме защитени, сигурни и възприети, да бъдем обичани и ценени, да се чувстваме полезни и удовлетворени, намерили мястото си под слънцето.

Въпросът обаче е къде търсим тези неща. За жалост, много лесно можем да се подведем и след 67 години, когато поемаме последния си дъх, да осъзнаем, че сме ги търсили на грешните места, при неправилните хора, с лошите избори.

Сигурна съм, че пропиляно време не е това, в което се чувстваш спокоен и щастлив. Не е времето, прекарано на място, към което знаеш, че принадлежиш, и с хора, които обичаш. Когато не би заменил момента за нищо друго, когато се чувстваш удовлетворен и в хармония със света и себе си. Когато вечер си лягаш с ясно съзнание и спокойна съвест, усещайки принадлежност и смисъл.

Ако трябва да изчислиш живота си според моментите, в които си се чувствал истински жив, на колко години ще бъдеш? Колко години си живял истински?

 

Откакто се помни Барбара, все я питат на кого е кръстена. Преди обичала да се шегува, че е на прабаба си от Америка, но всъщност зад името няма велика история освен една любов към различното от страна на нейните родители през едни далечни дни на 90-те години. Непоправима мечтателка и романтичка, нещо или някой винаги трябва да я държи здраво стъпила на земята, за да не полети и да не се загуби във...