ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Толкова много те сънувах, че спрях да се събуждам

Толкова много те сънувах, че спрях да се събуждам

Снимка: Pexels

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Отворих очи, а не исках. Алармата оглушително звънеше. Отново. Разбира се, бях избрала най-ужасната песен да ме събужда. Да ме връща оттам, където всяка нощ оставях сърцето си. Там, където часовете се преживяваха за минути. Там, където времето се измерваше... с теб. Не исках да се събуждам. Толкова умело се прокрадваше в съзнанието ми, толкова комфортно се чувстваше в сънищата ми и толкова трудно се връщах там, където те нямаше.

Сънят ли? Той винаги беше различен, но винаги свършваше с теб. Усещах те. Усещах допира ти. Запечатвах усмивката ти. Губех се в очите ти. Улавях онзи аромат, който исках да вдишвам. На теб ухаеше. Разпознавах го по безразличието, по желанието ти след това. Ослепителна, привличаща, искаща. Защо се върна, това исках да ти изкрещя. Силно да крещя. Бях ти ядосана, ужасно ядосана.

„Сънувах те“, това ми каза.

Нямаше нужда да казваш друго. Това беше достатъчно. Достатъчно, за да те хвана за ръка. Отново. Месеци след като аз бях продължила, след като смятах, че всичко – и емоциите, и чувствата, и привличането, и сънищата, че всичко е свършило. Свършило! Но не беше.

Удари ми шамар и се завърна със скоростта, с която преди повече от година и половина се беше появила. Сякаш никога не си беше тръгвала, сякаш ги нямаше онези нощи, в които минаваше през мен с безразличието си. Онези нощи, в които беше там, а всъщност те нямаше. Ти така искаше, аз така исках. Но се върна. Ослепителна, привличаща, искаща. Искаше да си играем на непознати, да започнем отначало. Но как се започва отначало, когато всъщност нищо не е свършвало. Кога идва краят и започва началото? Мълчиш. Винаги го правиш в тези моменти. А аз исках да чуя: „Обичам те“. Само толкова. Толкова малко. Толкова достатъчно.

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...