ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Толкова много те сънувах, че спрях да се събуждам

Толкова много те сънувах, че спрях да се събуждам

Снимка: Pexels

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Търсех го в очите ти. Надявах се, че го криеш в усмивката си. Слушах мълчанието ти, за да го чуя. Докато аз исках да крещя. Оглушително като алармата ми. Но как да крещя, като всеки път се събуждах точно там. В онзи един миг, в който знаех, че пак ще си тръгнеш.

Помниш ли първата ни среща? Аз никога няма да я забравя. „Виждала съм я на снимка“, чух едно от момичетата да казва в бара, в който ме чакахте. Познавах само една от вас. „И аз“, каза друго. „А за онези, които не са я виждали на снимка?“, попита ти. До теб седнах, единственото свободно място. Усмихвах се, но сякаш те познавах. Нищо, че те виждах за първи път, нищо, че се запознахме в този един кратък миг. Усещах, че вече съм те срещала по пътя си.

Сякаш някога те бях сънувала.

Харесах те. Веднага те харесах. Говорихме си. Дълго. Тихо. Нежно. Нямаше неловкост, имаше близост. Един поглед, едно докосване. Толкова малко ли ни беше достатъчно? Това ли беше, любов? Така ли се появяваш? Съблазнително примамваща. Криеща се зад една топла усмивка, помахваща зад едни ослепителни черни къдрици. Като на сън. Така ли си тръгваш после, любов? На събуждане. Сякаш си била тук, но никога не те е имало.

Толкова много те сънувах, че спрях да се събуждам. Чувах само алармата и онази ужасна песен, която бях избрала. И сърцето, което биеше по-силно, по-ускорено, извън ритъм. Беше си тръгнала. Отново, любов!

 

А времето отброяваше нечии чужди любови 

 

 

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...