Любов и други бедствия

Това не го ям от детската градина

Пиле с кожа, грис халва, кисел, мляко с ориз, готвен лук, тлъсто месо, филия с масло и халва, супа топчета с ориз, фрикасе, риба, попара… Това са само част от нещата, които съм чувала разни познати да казват, че не ядат от детската градина. Изглежда всеки човек, който е ходил на градина, има поне едно нещо за ядене, в което е съсредоточил негативните си емоции свързани с този период от детството и продължава да го помни с неприязън и като порасне. 

Това не го ям от детската градина
Пиле с кожа, грис халва, кисел, мляко с ориз, готвен лук, тлъсто месо, филия с масло и халва, супа топчета с ориз, фрикасе, риба, попара… Това са само част от нещата, които съм чувала разни познати да казват, че не ядат от детската градина. Изглежда всеки човек, който е ходил на градина, има поне едно нещо за ядене, в което е съсредоточил негативните си емоции свързани с този период от детството и продължава да го помни с неприязън и като порасне. Напоследък с наближаването на сезона за тръгване на градина често си говорим за това с приятелките ми и някак все стигаме до темата за храната там – традиционно проблематична за нас, а вече и за децата ни.
 
Моят син в градината изведнъж престана да яде зеле – готвено и сурово. Тогава за първи път се замислих какъв е този механизъм, който се отключва у децата и ги кара да саботират нещо за ядене, към което не са имали възражения преди това или във всеки случай не заслужава да хабят емоциите си за него. Защото неяденето на нещо в градината задължително е свързано с емоции – разправии с госпожата, ревове, инат, изобщо много и шум и обяснения по темата. За себе си реших, че в неяденето на зеле детето ми упражнява мъничката си воля в ситуация, в която има много малко право на избор. И че мое задължение е да го подкрепя. Така че казах на всички учителки, че синът ми е силно алергичен към зеле и не трябва да го яде в никакъв случай. Надявах се така той да чувства моята подкрепа докато е самичък без мен. Не знам дали беше правилно решение, но когато тръгна на училище той пак прояде зеле, без никой да го кара.
 
Може да е смешно и малко, но да не забравяме колко безпомощни сме били ние в тези ситуации, седнали пред чинията с нещо нелюбимо. От нас зависи да го спестим поне на децата си…