ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Това си го купих много отдавна...

Това си го купих много отдавна...

До болка позната фраза, част от репертоара на всички жени, целяща да омаловажи факта, че сме си купили нещо, да ни оправдае пред околните и най-вече пред самите нас. Не познавам жена, която да не прибягва до нея всеки път, когато си позволи да си обърне внимание. Няма значение за какво става въпрос, важното е, че ние жените често вземаме импулсивни решения и се хвърляме към лелеяния артикул, независимо от факта, че моментът  не е подходящ и няма да имаме достатъчно пари да издържим до края на месеца  - все обективни причини в противовес на избраното от нас решение. Купуваме и след това прилежно замаскираме покупките си в някое изпробвано скривалище до момента, в който не решим, че е безопасно да ги разкрием пред околните под етикета  „отдавна закупени”. „Виж ти – нова блузка ли виждам?” и „Да! Купих си я много отдавна. Вече не помня кога!” са част от добре отиграните фрази в живота на всяка съвременна двойка. Роли, отдавна разпределени между половете, нетърпящи промени за поколения напред. Единственото, което продължава да не ми е ясно, е - защо се свеним да признаем, че сме си позволили да се поглезим и сме си купили нещо? Защо се чувстваме гузни, че сме жени и имаме нужда от повече от един чифт обувки на сезон? Кой ни внуши, че не е редно да си угаждаме и всичко е на дневен ред, освен нас? Самата аз от години разигравам този сюжет, макар да съм напълно наясно, че половинката ми не храни никакви илюзии, че това съм си го купила много отдавна. Всеки е наясно какво се очаква от него и продължава да играе отредената му роля, макар и да не е съвсем сигурен защо разиграваме този етюд . Може пък следващия път да обявя гръмко – „Това си го купих днес и си похарчих последните пари за него! Ще ми дадеш някакви пари до края на месеца, нали?“

Коя е тя? Това и тя не знае... Опитва се, но все не може да се опознае. Дете, момиче или майка с две деца? Обичаща или ненавиждаща заобикалящата я среда? Принцеса или пепеляшка у дома? Предприемач, работник или просто домакиня? Сексуален инвалид или истинска богиня? Летяща или дишаща прахта? Усмихната или озъбена като смърта? Разумна или вятърничава? Модерна или обикновена жена? Зашеметяваща ил...