Имаме нужда от толкова малко, за да бъдем щастливи... Но някак си изпускаме моментите! Не че не ги усещаме, просто не ги живеем достатъчно дълго и достатъчно пълно... защото бързаме. А трябва да се научим да спираме, за да усещаме щастието, за да му се насладим, за да го споделим, за да ни зареди достатъчно за следващите негативи...
Защото животът е кръговрат. И когато не отделяме достатъчно време за хубавото, лошото трупа актив и става все по-силно и по-осезаемо, и ни превзема, и се борим, и се отчайваме, и се предаваме...
А ни трябва много малко, за да сме щастливи! За да сме по-силни, за да можем повече, за да искаме повече, за да се предаваме по-трудно, за да страдаме по-малко, за да вярваме по-лесно... Трябва ни много малко, за да даваме много повече. А понякога това малко, но с голяма сила, е в една добра дума, в една искрена усмивка, в един мил жест, в едно споделено "обичам те"...[[more]]Истина е, дори да не си го признаваме. Лесни сме. Трябва ни много малко, за да бъдем щастливи! А когато го получим – онова, малкото, което ни кара да се усмихнем, е хубаво да го дадем и ние на някой друг. Защото щастието е вълна, като онази, "мексиканската", и ако не го предадеш, няма как да дойде отново при теб. Усмихни се, прегърни, сподели...
Трябва ни много малко, за да бъдем щастливи. Понякога като взимаме, понякога като даваме, но винаги – като се спрем, за да усетим!
