ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Т.С. Елиът и Емили Хейл: любов, но само на хартия

Т.С. Елиът и Емили Хейл: любов, но само на хартия

Снимка: Courtesy of Princeton University Library

Днес отбелязваме рождената дата на поета Т. С. Елиът и ще ви разкажем за отношенията му с Емили Хейл. Една любов, запечатана в писма, заключена в кутия, чакала цели 50 години, за да бъде показана. До края на живота си той отрича връзката си с нея, твърди, че не я е харесвал изобщо и се жени за друга – Вивиан Хейуд. И въпреки това поддържа с нея 30-годишна кореспонденция. А когато съпругата му умира на 58 години, въпреки очакванията, не се жени за Емили – сякаш целият копнеж по нея, вероятно породен от това, че е бил забранен, се е изпарил.

След време той изгаря всичките й писма, но тя запазва неговите и през 1956 г. ги дарява (повече от 1100 писма) на Принстънския университет с единственото условие: да не бъдат отваряни и четени, преди да минат 50 години от нейната или неговата смърт. Емили Хейл умира през 1969 г., а на 2 януари 2020 година дървените кутии, пазили тайни емоции, най-после са отворени и стават достъпни за студенти, преподаватели и изследователи. 

"Любовта е неподвижна в себе си –
причина и край на движението,
безвременна и без желания,
освен в аспекта на времето,
където има формата на граница
между несъществуване и съществуване."

 

Из “Четири квартета”, превод: Владимир Левчев, изд. Жанет 45”

 

Именно в това амбивалентно състояние между съществуване и несъществуване се помещава любовта на Елиът и Емили. За него тя е муза, близък и доверен човек и двамата поддържат тази емоционална връзка дълги години в писмата си, въпреки че тя остава нереализирана. Смята се, че именно тя е вдъхновила най-известните стихове в “Бърнт Нортън”:

 

“Което е могло да бъде, е абстракция,
постоянна възможност
само в света на предположенията.
което е могло да бъде и което е
сочат към един и същи край - настоящето. 
Стъпки отекват в паметта
през прохода, по който не поехме,
към вратата на градината с розите,
която не отворихме. Моите думи отекват
така във вашето съзнание.”

 

Из “Бърнт Нортън”, превод: Владимир Левчев, “изд. Жанет 45”

 

Писмата несъмнено разкриват една страна на поета, която все още не познаваме, и с нетърпение очакваме да бъдат дигитализирани и свободни за разглеждане. 

 

Скот Фицджералд: "Човек никога не знае колко място заема в живота на другите"

 

Аз съм пролетно момиче, поет по душа и нещотърсач по призвание, защото "светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери". Замечтана и приятно разсеяна, гледам света през розови очила (или през чаша розе). Пиша, снимам, рисувам и винаги търся нови призвания.