Любов и други бедствия

Т.С. Елиът и Емили Хейл: любов, но само на хартия

Любов и други бедствия

Т.С. Елиът и Емили Хейл: любов, но само на хартия

Снимка: Ashley Gamarello / Courtesy of Princeton University Library

Днес отбелязваме рождената дата на поета Т. С. Елиът и ще ви разкажем за отношенията му с Емили Хейл. Една любов, запечатана в писма, заключена в кутия, чакала цели 50 години, за да бъде показана. До края на живота си той отрича връзката си с нея, твърди, че не я е харесвал изобщо и се жени за друга – Вивиан Хейуд. И въпреки това поддържа с нея 30-годишна кореспонденция. А когато съпругата му умира на 58 години, въпреки очакванията, не се жени за Емили – сякаш целият копнеж по нея, вероятно породен от това, че е бил забранен, се е изпарил.

След време той изгаря всичките й писма, но тя запазва неговите и през 1956 г. ги дарява (повече от 1100 писма) на Принстънския университет с единственото условие: да не бъдат отваряни и четени, преди да минат 50 години от нейната или неговата смърт. Емили Хейл умира през 1969 г., а на 2 януари 2020 година дървените кутии, пазили тайни емоции, най-после са отворени и стават достъпни за студенти, преподаватели и изследователи. 

"Любовта е неподвижна в себе си –
причина и край на движението,
безвременна и без желания,
освен в аспекта на времето,
където има формата на граница
между несъществуване и съществуване."

 

Из “Четири квартета”, превод: Владимир Левчев, изд. Жанет 45”

 

Именно в това амбивалентно състояние между съществуване и несъществуване се помещава любовта на Елиът и Емили. За него тя е муза, близък и доверен човек и двамата поддържат тази емоционална връзка дълги години в писмата си, въпреки че тя остава нереализирана. Смята се, че именно тя е вдъхновила най-известните стихове в “Бърнт Нортън”:

 

“Което е могло да бъде, е абстракция,
постоянна възможност
само в света на предположенията.
което е могло да бъде и което е
сочат към един и същи край - настоящето. 
Стъпки отекват в паметта
през прохода, по който не поехме,
към вратата на градината с розите,
която не отворихме. Моите думи отекват
така във вашето съзнание.”

 

Из “Бърнт Нортън”, превод: Владимир Левчев, “изд. Жанет 45”

 

Писмата несъмнено разкриват една страна на поета, която все още не познаваме, и с нетърпение очакваме да бъдат дигитализирани и свободни за разглеждане. 

 

Скот Фицджералд: "Човек никога не знае колко място заема в живота на другите"