ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Удивителна жена

Удивителна жена
Тя се казва Ирина Антонова и е на 90 години (точно така, на деветдесет) и петдесет и една от тях е несменяем директор на музея „Пушкин“ в Москва – и до днес. Когато заема този пост музеят има само една сграда, в момента са единадесет, а новият музеен комплекс по проект на Норман Фостър е в строеж и Ирина Антонова от сега планира откриването му – през 2018 година! Ходи на работа всеки ден, от девет до седем, а в свободното си време пише книга. За историята на музея, разбира се. 
В последния си брой руският Vogue публикува интервю с тази изключителна жена, в което тя разказва за себе си, за музея и за модата. Оказва се, че музеят „Пушкин“ има стара традиция в изложбите, които свързват мода и изкуство в едно и за които толкова се говори в последно време. В Москва още преди пет години са изложени дрехите на модна къща Шанел, заедно с картините на художниците, които са вдъхновявали самата Коко – Пикасо, Кокто. Кристиан Диор, разказва директорката, също не е бил чужд на изкуството и е имал галерия, в която е излагал картини на Пикасо, Клее, Дюфи – сред техните картини в музея „Пушкин“ са били разположени роклите на Диор миналата година. Модата е част от съвременната култура и мястото й е в музея, наред с всички други форми на изкуството.
Най-голямото й съжаление в професионален план – че през 1948-ма година по настояване на Сталин закриват Музея за съвременно изкуство – първият в света музей на модерното изкуство, това е седем години преди откриването на MoMA в Ню Йорк. 
Най-хубавия й спомен – една разходка преди много години, с бъдещия й съпруг, който през цялото време рецитирал стихове – „това беше една минута щастие, разтегната в половин ден“.Старомодно и романтично, като самата нея – с бяла коса, винаги с перли. Напоследък е научила английски, защото немският, френският и италианският вече не й стигат в работата. Не знам за вас, но докато четях се изпълних с гордост и надежда – че има такива жени и че и ние можем да сме такива някой ден. Защо да не сме?
 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...