ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Удобно ли е днес да поговорим за смъртта?

Удобно ли е днес да поговорим за смъртта?

Фотография: Ива Петкова

Гледала съм смъртта в очите. Неведнъж.

Когато е идвала да прибере моите баби и дядовци, моите родители, много, много рано... Когато се е появявала в моя собствен живот, за да ме стресне и подсети за неща, които съм забравила.

Рано и много болезнено осъзнах, че тя е част от живота, естественият край на това представление, след което може би следват и други.

Може и да не следват, но завесата пада за всички, това е едно от малкото сигурни неща в този свят. Помня ясно момента, в който говорих със сина си за смъртта – трябваше да му обясня, че баба му ще си отиде от нас и как той, тогава на 4 – 5 години, осъзна тази истина и колко много плака. Не само защото осъзна, че баба ще си отиде, а защото осъзна че това се отнася до всички, наистина до всички – до мама, до тати, до него дори. После се успокои, че това ще се случи след много, много години и го забрави. Така постъпват повечето хора – избутват мисълта в дъното на килера, затрупват я с вещи и ненужни вехтории, отлагат я за по-късно, въобразявайки си, че този момент просто е прекалено далеч, за да го мислим. Живеят, като че ли са вечни.

Когато баща ми почина, на 58 години, майка ми се обърна към мен и брат ми с думите: „Носете си новите дрехи, деца!“.

Тогава може би за пръв път разбрах, че животът не се измерва в броя години на тази земя, а в това, какво си направил от тях.

Как си живял, пълноценно ли, страхливо ли, помагал ли си, смял ли си се, отстоявал ли си своите ценности? Радвал ли си се на живота? Оставил ли си нещо след себе си - дърво, къща, дете, книга, пример, усмивка, любов?

Има още...

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...