ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Укротители на гнева

Укротители на гнева

От дълго време и следствие на различни поводи съм прозряла, че краткотрайният гняв може да бъде и полезен, но дълготрайният е истинска отрова за духа, а според лекарите - и за тялото. Имало е периоди в моя живот, когато съм трупала гняв и самообвинения – смъртносен коктейл за самочувствието и вътрешното спокойствие. Гняв, заради някаква случка и самообвинение, че аз съм в основата, а характерът ми, зодията, семейната среда, цветът на косата или Бог знае какво е първопричината за тази ситуация.

Стигнах момент, в който не можех да се справям повече сама и потърсих помощ в... Гугъл. Оказа се, че гневът (признавам, не си го спомням дори от онзи емблематичен и много силен филм) е един от 7-те смъртни гряха. Доста се стреснах, да ви кажа. Попрочетох  и повече ми допадна да го разглеждам като една от 8-те основни емоции. Причината за гнева като грях беше високомерието. Причината за гнева като емоция трябваше да намеря сама.

Смъртносен коктейл за самочувствието и вътрешното спокойствие
Твърдо застанах на страната на второто. Някои странични ефекти на гнева усещах веднага – нивата на адреналин и кръвно налягане, безсънието, чувството за тревожност. И си припомних една реплика по повод на следната ситуация: приятелка в офиса се омъжи, а аз дори не бях разбрала, че си има някого. А репликата от друга обща приятелка беше: направи си изводите. И аз си ги направих: очевидно съм възлагала повече на това приятелство, а близостта ни е била преувеличена.

Така започнах да се уча да не се гневя, а да си правя изводите. Кога беше това? Може би има вече 5-6 години. А аз имам значителен напредък в укротяването на гнева.

На първо място изводите ме карат да не сдържам гнева, а да го анализирам. На второ място заплахите за здравето са в пъти по-малко, тъй като изводите изгарят гнева както спортът изгаря калориите. В обратния случай всички ние се подлагаме на заплахи от сърдечни заболявания, стомашни проблеми, депресия и пр. И накрая, случва се докато се лутам по пътя към моя извод да видя и друга гледна точка – недопустима до този момент.

Направи си изводите. И аз си ги направих.
Трябва да призная, че основният двигател на това убийство на гнева е чувството ми за самосъхранение. Някои биха го нарекли егоизъм, но дори и така да е, приемам го. Защото това ми помага да не се пилея по несъдържателни ситуации и безсмислени хора. Попаднах на нещо красиво докато пишех този материал: всяка минута, в която си ядосан, губиш 60 секунди щастие. Не мога да не се ядосвам съвсем, не мога да контролирам изблиците на гняв всеки път, но мога да искам да бъда щастлива в повечето от тези 60 секунди. И когато това ми хрумне, преди да се разгневя, някак успявам да го смаля.

Ако в началото на осъзнатия ми живот гневът будеше разочарование, сега предизвиква изводи, най-честият от които е: моите приоритети не са чуждите приоритети, макар и разположени в едно и също пространство, време и ситуация въобще. Както и: моето отношение към ситуацията, в която участваме едновременно, не може да задължава другите със същото отношение.

Според психолозите гневът е естествена емоционална реакция и тя е важна за оцеляването. С други думи, моята първопричина за самосъхранението и гневът в малки и овладяни количества. Четох за различните методи за справяне с гнева – медитация, дълбоки вдишвания, положително мислене, броене до 10 – и макар да съм опитвала някои от тях, най-ефективни за мен си остават изводите.

Мисленето и анализът ме разсейват от моментното излизане от релси, а изводите действат в две посоки: успокояват ме сега и ме учат за вбъдеще.

А дали пък всичко това не можеше да се каже по-кратко и по-смешно, както го е направил Атанас Далчев: 

Приятно е да бъдеш възмутен: едновременно чувстваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство.

 

 

Всеки от нас е разказ и вярвам, че и аз съм. Най-първо съм човек. И после редувам от момиче до жена и може би най-много майка. По-късно на същия ден съм и съпруга, а на следващия съм производител – на текстове, мисли и други полезни дейности. Емоционален център на една малка фамилна група. Любител на четенето, анализа, тичането (вече двегодишно занимание за моя собствена изненада) и психолог...