Любов и други бедствия

Unfollow - неочакваният път към вътрешен мир

Информацията не ме намира… аз я търся

Unfollow - неочакваният път към вътрешен мир

В Щатите все по-настоятелно се опитват да криминализират аборта, дори в случаи на изнасилване или инцест – в Алабама дори вече успяха. В България се появяват все по-консервативни движения, с все по-плашещи искания. На Галя Петкова в началото на годината ѝ избиха два зъба, докато си разхождаше кучето, защото на кварталния смелчага Галя му заприличала на гей мъж. Страници, които следя във Фейсбук, за да се забавлявам на меметата, които споделят, пригласят на обезумелите гласове, останали по неволя единствена барикада между децата на Майка България и подлите норвежци. С рефрешването на социалната мрежа ме посреща и снимка на кравичка и нейното теленце, текстът върху която ми дава да разбера, че въпросното теленце ще бъде отделено от нея, защото за млечната индустрия то е страничен продукт. Скролвам надолу: прогнозите на специалисти гласят, че ако средната температура на планетата се увеличи с още половин градус, ни чака глад, война и бежанска криза.  

Е, не, не мога повече! Ако си човек, който се вълнува какво се случва по света, сигурно следиш поне няколко страници за международни новини. Сигурно сред приятелите си имаш такива, които споделят линкове към поредното родно безумие, придружени от горчив коментар за неизбежния упадък на обществото ни, а в малко по-далечно бъдеще –  сигурния Апокалипсис, който ще погълне този свят в пламъци.

Не се живее така. Или аз поне не мога, не можах. Преди няколко месеца направих едно от най-хубавите неща, които съм правила за себе си, за спокойствието си, за вътрешния си мир и психичното си здраве– ънфолоунах ги. Всичките страници за феминизъм, които ме информираха за състоянието на женските права по света, всички мемета, които бяха по-скоро тревожни, отколкото забавни, всички новинарски сайтове, коментарите под които подклаждаха мизантропията ми, всички приятели, които споделяха снимки на прегазени, болни, изтормозени животни.

И да знаете, как ми олекна само… Ако някога сте се чудели дали да деактивирате профила си, но мисълта да изпуснете всички готини събития, ви е спирала, ето 3 причини да постъпите като мен  – “ да се откажете от следването на” всички и всичко, което ви натоварва.

    Вижте защо ...


Събуждам се без тревожност

Отне ми известно време да се разтоваря от натрупалия се в мен песимизъм. Доста дълго бях живяла на ръба на паниката - светът отива към края си и “сички ше омрем!”. Въпрос на време беше, според тогавашните ми прогнози, да живеем в дистопия от рода на “Разказ за прислужницата”. Вярата ми в доброто у хората, в неизбежността на прогреса, в това, че ще оставим на децата си по-добър свят, почти се беше стопила.

Няколко месеца без лавината от негативни новини и коментари не са променили света. Но на мен ми дадоха време да си отдъхна. Време да се съвзема, да се успокоя. Да си дам отговор на въпроса за какво се боря и защо продължавам да се боря. Защото, когато сме изтощени, обезверени, разочаровани и цинични, доброто в света наистина намалява – то намалява първо в нас.

Вече мога да върша работата, в която виждам смисъл, без да се разсейвам от анализа, който съм прочела, за възхода на крайнодесните идеологии в Европа, понеже ми е изскочил във Фейсбук и не съм могла да сдържа онова болно любопитство, което ни кара да отваряме подобни статии. Без тези изкушения денят ми е по-продуктивен, по-спокоен, по-осмислен. Без цялата тревожност, имам повече усмивки за хората в живота ми, повече търпение, повече енергия, която да вложа в съзидание, вместо във вайкане.

Не съм черна станция

Целият този поток от обезкуражаваща информация наистина влияе на начина, по който виждаме света и другите хора. Като казах, че коментарите в интернет събуждат обикновено добре приспаната ми мизантропия, не се шегувах. Лесно е, когато с всяко рефрешване на страницата 

   Има още...


ставаш свидетел на нови и нови безобразия, да си не просто “кисела” и черногледа, а и откровено цинична и груба.

Може би не само видеоигрите и филмите с насилие притъпяват чувствителността ни към страданието на другите и способността ни да се поставим в техните обувки. Забелязах, че откакто ънфолоунах всичко и всички във Фейсбук, много по-трудно се ядосвам на случайни непознати, които се блъскат и бутат в градския транспорт, много по-малко склонна съм да проектирам върху тях образа на “сбърканото ни общество”, много по-търпелива съм към различните мнения, които мои приятели споделят, много повече енергия имам да бъда щедра и великодушна.

Информацията не ме намира, аз я търся 

Отказът ми да следя всевъзможни страници и хора, които безкритично споделят всичко, което по някакъв начин ги развълнува, се оказа добър филтър на информация. Вместо да тъна в неведение, както бях предполагала, че ще се случи, сега имам повече време да чета целенасочено новини от подбрани източници. Отделям ценните си ресурси за информация, която действително ме вълнува, а не десетия за деня ми анализ на обезпокоителните тенденции към тъмни тематики в сериалите за тийнейджъри.

За мен продължава да е важно да знам какво се случва в света. Вместо по цял ден да се занимавам с това обаче, сега отделям по един или два часа на седмица, в които да наваксам с новините. Правя си хубаво кафе в петък сутрин и сядам пред някои от любимите си сайтове. Понякога “проверявам” профилите на приятели, които споделят твърде разстройващи публикации, но с чийто живот искам все пак да съм в течение. Лайквам някоя снимка от екскурзия или някой забавен статус и подминавам всичко останало.

След няколко месеца извън балона на негативните новини, със сигурност мога да кажа, че отказът от следването на всевъзможни Фейсбук страници и огорчени от света приятели ме направи по-спокоен, по-търпелив и по-уравновесен човек. Вече дори бих могла да кажа, виждайки и двете страни на монетата, не само апокалиптичните прогнози, които Фейсбук ми предлага, че ако сме закъснели да завещаем по-добър свят на децата си… то поне, мисля, те ще го превърнат в такъв.

Или може би успехът е в нещастието..?