Любов и други бедствия

В сърцето има място само за един

Да, можем едновременно да бленуваме парченце шоколад, да се превъзнасяме по романтични повествования, да страдаме заради някоя световна несправедливост и да получим аритмия заради онези обувки с високите токчета. Но когато става въпрос за мъж, в сърцата ни има място само за един.

В сърцето има място само за един

Женското тяло е сложна система. Толкова сложна, че някои момчета така и не успяват да научат неговите закони и взаимовръзки и да го отключат за пълноценна любов. Сърцата ни обаче са съвсем просто устроени. Да, можем едновременно да бленуваме парченце шоколад, да се превъзнасяме по романтични повествования, да страдаме заради някоя световна несправедливост и да получим аритмия заради онези обувки с високите токчета. Но когато става въпрос за мъж, в сърцата ни има място само за един.

Невинаги той е най-подходящият, нито е най-красивият или най-умният. Често той е несъвместим с живота ни в момента или с плановете ни за в бъдеще, но когато успее да проникне, женското сърце го поема, обгръща и обича. И тази обич обикновено трае дълго – по-дълго отколкото понякога ни се иска.

В хепиенд историите това взаимодействие може да роди романтичен шедьовър, в по-приземените сценарии – прилично построена и обгрижвана връзка, но често се случва сърцето да е затлачено от останките на корабокруширала любов. Отминала, удавена или разрушена, тя продължава да заема място, да иска своето, да настоява за цялото ни внимание. Това е пренебрегната любов. Дали поради остарялост, невъзможност или нечие нежелание, тя е отхвърлена, но продължава да бъде толкова натрапчиво жива, че чак тръпки да те побият.[[quote:0]]Тя пребивава в сърцето достатъчно отдавна, за да познава женските сили и слабости и за да е придобила уменията добре да охранява територията си. Трудно допуска друг мъж, дори всеотдайно да се гушкаме в нечие топло и силно тяло и да визуализираме сладка семейна история. Просмуква се в мислите и даже в ежедневието като евтин наркотик и, макар че я бием с бухалката на настоящето и й ръмжим: „Махай се!“, тази досадница се е барикадирала в сърцата ни и стреля с хиляди железни аргументи срещу всеки нов и свеж любовен порив.

Ироничното е, че докато не признаем съществуването й, докато не отдадем дължимата й почит, докато не получи благодарностите, които заслужава, тази любов няма да си тръгне. Точно обратното – ще изплува като необезвреден снаряд всеки път, когато си мислим, че сме готови да продължим напред.

Макар че изглежда опасна, тази „напаст“ е стара познайница на много жени. За да бъде укротена и успокоена, е нужен единствено правилен подход и разбиране на собствените ни чувства. И уважение – тя се е случила, била е част от живота ни, бушувала е в кръвта ни и заслужава своето специално място в спомените ни, за да почива в мир.

И докато проверяваме дали в сърцата ни все още вирее някоя стара обич, то там, на „разчистеното“ може да се е намърдала някоя млада, неслучила се, напълно непозната за сетивата ни любов. Наричат я „несподелена“ и е завършен хамелеон. За да получи покана към сърцата ни, е способна е да се променя и да угажда дори на най-тайните ни желания. Родена е от фантазии и мечти, почти не познава реалността и не би оцеляла в полевите условия на живота, но има силата да създава илюзията, че е идеална.[[quote:1]]Тази любов е подла. Тя е като райски газ, води до пристрастяваща емоционална левитация и до пълна неспособност да допуснем до себе си реален човек. Че кому е нужна реалност, когато може да лежи в ложето на съвършените фантазии?!

Никоя, дори най-прагматичната жена, не е застрахована от появата на несподелената любов. Хитрушата идва в моменти на емоционална слабост или някаква липса. Материализира се под формата на мъжки образ от най-пазените ни сънища, усмихва се два пъти със съвършените си бели зъби и оставя останалото на въображението. А горките ни сърца се разтварят като жадни пролетни цветя, за да вдишат живот от тази химера.

Иска ми се да мога да кажа, че живецът на тази любов е малък и има кратък срок на съществуване, но при по-младите и романтични души тя може да се вкопае в сърцето за години и неуморно да превръща всички опити за истинска връзка в бледи, безперспективни и безинтересни сенки на самата себе си.[[more]]Единственият съюзник на жената при среща с тази любов е реалността. Достатъчно е просто да сме готови да живеем истински. Каквато и да е, реалната привързаност винаги е по-хубава от измислицата.

Женското сърце е създадено да обича. През него минават огромни потоци от любов, но когато става дума за мъжа до нас, то има ограничен капацитет. Не можем да обичаме насила, не можем да обичаме накуп. За да е готово за нова обич, сърцето трябва да е спокойно, чисто и подредено. И свободно.

Повече от автора – на teodoraslavova.blogspot.com.