За Великден съм си у дома, при мама. Нямам баби, иначе сигурно щяхме да сме при тях, както в детството. Знам че и вие, момичета, чакате с нетърпение козунаците утре и великденския обяд с много близки хора и като мен ще се правите, че помагате с нещо.
Майка ми е купила агнешко, ходила е специално да вземе домашни яйчица за козунаците, за да са жълти и вкусни и изобщо е отделила на подготовката на празника много време и сили. Утре тя ще стане още по тъмно, за да меси и макар че ще ми обещае да ме събуди да помагам, за поредна година ще й стане жал и ще ме остави да си поспя…
Вчера, докато помагах с дребни неща из кухнята и обсъждахме семейните новини, се опитвах да не поглеждам към суровото агнешко и сатъра за месо и си дадох сметка, че сигурно никога няма да имаме такъв Великден без мама. За моя син, а и за мен, този празник ще си остане свързан завинаги с ароматите от нейната кухня, с вкуса на сготвеното от нея и аз вероятно никога няма да се науча да влагам толкова време и желание в подготовката на този празник. Замислих се, че и други неща от детството ми са си отишли безвъзвратно с бабите ми и като че ли така и не съм си давала сметка, че никога няма да ги преживея отново.
Вярно е, че аз си имам мои начини да отбележа празника, украсявам цялата къща с цветя и клони с нарисувани яйца, които правя сама, боядисването на яйцата е от години само мое задължение и му отделям един цял ден, неизменно с впечатляващи резултати, но за първи път знам, че този Великден е уникален и неповторим. Ще изживея всяка минута от него с отворено сърце и ще си го запомня както помня пътуванията си, защото това също е едно неповторимо пътуване – в страната на вкусното и цветно Великденско щастие. Пожелавам го и на вас, момичета!
