Казали са го хората – старата любов ръжда не хваща. Но аз се опитах да я преодолея, да я подмина, да я забравя. Как се прави това? Опит, обречен на неуспех. Не можеш да избягаш от водата, не можеш да се раз-учиш да плуваш…

Плувам от 2-годишна, благодарение на някаква фантастична програма на предприемчив чичко, който в края на 80-те обучава всички пеленачета на Москва да се плацикат във водата. Хвърля ни един по един в басейна и ние някак се оправяме, инстинктът надделява и плуваме. Израснах в морски град и плувах наистина много, но някак вяло и без особена емоция. Когато морето е на една ръка разстояние, не го цениш особено. Това лято се оказа съдбовно за нашата връзка с водата – без значение дали тя е морска или минерална, аз започнах да плувам и да преча на всички останали с моите безкрайни дължини. Малко мобилизация и най-после се реших да отида в Спортната палата – място, горещо препоръчвано от всички редовни плувци.

Странно е, никога не съм била в такъв „сериозен“ басейн. А тук има шкафчета, душове и седалки. Има голяма табло, на което се показват резултатите на плувците и разбира се, самите плувци. И то какви! Кроул, гръб, бътерфлай – имам чувството, че съм на дефиле, на което във всеки коридор ми показват как се плува. А аз бавно и спокойно правя своите дължини. Не бързам, няма за къде, нямам какво да покажа, а и не искам. Тези 60 минути са мои от до и няма да изгубя нито една ценна секунда, за да мисля за това как изглеждам отстрани. Подарявам си ги, защото така трябва, защото водата го заслужава, защото всеки един момент прекаран в нея е ценен и тялото ми го усеща.
След 30 минути непрестанно плуване, се чувствам страхотно, след 45 – просто не мога да се позная. Търсех подходящия си спорт цяла година, опитах зумба, танци, йога, пилатес… И там е хубаво, но има някаква тежест, умора, която не изчезва, а с водата е друго – сливате се, говорите си. Имам чувството, че тежките ми мисли изтичат от мен, смесват се и умират от лекия хлор във водата.

Спортът може да е красив, казвам си, нарамила екипа. От косата ми капе вода, оставям леко влажни следи след себе си и вървя усмихната. Току-що си подарих един час терапия – на мен, на тялото и на душата ми и мисля, че по-хубав от този подарък няма.