ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Вредата от романтичните филми

Не знам за вас, но аз вече не мога да гледам наивно романтични филми. Обичам ги, вълнуват ме (все пак съм жена!), но не мога да им се наслаждавам непредубедено. Можех на петнайсет, както и на двайсет и пет. На трийсет и пет години вече е трудно. Та тези истории са по-амбициозни в измислицата и от най-смелото фентъзи! И са подвеждащи по един притеснителен начин. Ако сте като повечето хора, едва ли в подрастваща възраст точно родителите са ви преподавали вербално уроци по любов, секс и отношения между половете (невербално – да). По-вероятно е да сте придобили някакви знания и очаквания от филмите, книгите и/или улицата. Жените отрано биват програмирани да вярват в голямата единствена любов и в съвършения мъж.

Нека разгледаме няколко лоши идеи от тези филми.

Идеята за подмяната на две абсолютно различни чувства – влюбването и любовта.

Героите се познават от ден, седмица или най-много месец и вече знаят, че са един за друг, предлагат си брак или направо се женят. Щастливи и безумно грейнали, т.е. влюбени! И като такива вярват, че преживяват чудо. Но физиката, химията и психологията отдавна са доказали какви реакции се случват в човешкия мозък през този кратък период от няколко месеца и те със сигурност не са основание за женитба и безоблачен рай до края на дните. Докато любовта е много по-дълбоко и изградено във времето чувство.

Какви връзки имаме в живота си не е въпрос на съдба, а на нашите емоционални и психически възможности.

Идеята, че сексът е извън романтичната любов.

Ами да – „така приятно си говорим и се гледаме в очите, не ни е необходимо легло”. Хайде стига! Разбирам, че тези филми се правят за жени, но ние не сме лишени от страст същества. Тук не става въпрос за уредени бракове или за отминала епоха. В съвременността бракът по любов е съвкупност от много неща и удовлетворяването на страстта е едно от тях. В тези филми обаче идеята за девствеността преди брака упорито се опитва да просъществува. И ако това не е девственост при жената, то е такава между двамата влюбени – за да може първата брачна нощ да бъде истинска „черешка на тортата”. Представям си колко неочаквана „черешка” може да бъде такова, оставено на случайността, събитие...

Идеята, че истинската любов е въпрос на късмет, на нещо извън нас.

Но такова е по-скоро влюбването. Способността ни да обичаме, да проявяваме и да поддържаме любовта не е извън нас. Какви връзки имаме в живота си не е въпрос на съдба, а на нашите емоционални и психически възможности.

Други лоши идеи?

Идеята за единствения.

Все едно на света съществува само един правилен избор. И то – в епохата на множествения избор... Не е отчетен и фактът, че изборът, който правиш на двайсет и пет, може изобщо да не отговаря на потребностите и развитието ти на трийсет и пет или на четиресет и пет.

Антония Нотева е търсач и колекционер – на истини, на преживявания и на любов. Неофициално е автор на тонове изписани страници, на доста природни фотографии, на различен тип ръчни творения, на огромен брой емоции, на (твърде) много размисли и на ироничен брой грешки. Официално: съавтор на едно дете, съавтор на няколко ценни приятелства, автор на една издадена стихосбирка и автор на един неиз...