Можем да обичаме от ума. Често се случва и жените, и мъжете да обичат именно с ума си. Независимо дали това е „математическа“, добре пресметната любов, или някаква неуловима, пеперудена фантазия, тя е рожба на ума – на разсъдъка или на въображението. Съществува в главата и уверено приема съня, в който живее, за истина. В този сън тя може да царува дълго, да се чувства удобно и да го доизгражда и надстроява с нови и нови пясъчни кули или материални придобивки.
Можем да обичаме ниско долу, от тялото. Това е страстта – онази страст, която ни влудява и ни заземява при инстинктите, при желанията на първичната ни природа, където няма възпитание, добро поведение или аристократични обноски. Тази любов не е запазена територия за мъжкия пол. Жените също я изпитват често, но умеят да я дегизират и „обличат“ с други имена и така я прикриват по-добре. Тя е бърза любов, любов на хормоните, похотта, която често замира, когато бъде изживяна физически. [[quote:0]] Ние, хората, непрекъснато създаваме и прекъсваме връзки. Свързваме себе си с другия чрез физика, чрез мисъл, чрез химични съединения, които избухват в телата ни и променят мислите ни, от които сме влажни, парещи, луди, или и трите едновременно. Можем да обичаме всякак – с устни, с очи, с уши, с дланите на ръцете. Любовта идва и си отива по всяко време - очаквано или не, искано или изненадващо. Междувременно разни лошо интерпретирани приказки ни карат да вярваме, че всеки път за тези еуфорични експлозии е виновно сърцето.
Според индийската чакрична система в сърцето се намира балансиращата четвърта чакра. Този зелен на цвят енергиен център е любов. Чиста любов. Бих я нарекла „празна любов“ – без очаквания, без изисквания, без претенции, без ревност. Любов, която не подскача до небето от щастие и не пропада вдън земя от скръб, а си стои все на едно и също място – непомръдваща, непоклатима, неподвижна. Тя просто е. И дори когато е отричана или непризната, пак присъства. Тихо. Сърцата ни са заредени със 100% празна любов, която променя своя състав и консистенция само ако останалите ни центрове са в дисхармония. Тогава именно сърдечната чакра ги балансира, а самата тя се изменя. В такива моменти казваме, че „сърцето боли“. [[quote:1]] Според древното знание на Кабала точката на сърцето е свързана с Тиферет – отново балансираща сефира, която се намира в центъра на „Дървото на живота“ и отново е свързана с целостта, равновесието и с безусловната вселенска любов. Тиферет се счита за най-вътрешната същност на личността.
Да обичаш от сърце, е благословия, но и истинско изпитание. Веднъж създадени, сърдечните връзки не могат да бъдат прекъснати. Логично, почти винаги имаме такива връзки с децата и с родителите си, защото те са най-устойчиви, свързани чрез кръвта и с предаване на генетичен материал. Те са жизнено необходими за този тип отношения, но, когато става дума за интимност, сърдечните връзки изглеждат като нож с две остриета.
В XXI век, когато сме напълно свободни да бъдем непостоянни, връзките „до живот“ могат да прозвучат като присъда или най-малкото, за мнозина изглеждат нереални, невъзможни и дори плашещи. И все пак те съществуват. [[more]] Двойките, които съумеят да изградят връзка сърце-сърце помежду си, вероятно са носители на знание за любовта, до което малцина имат достъп. По-голямата част от хората обаче или наивно бленуват, или ревностно се пазят от такива отношения. И ако непретендиращата им за вечност романтична история роди сърдечна връзка, този акт ги сварва абсолютно неподготвени. Няма къде да избягат, а и е напълно безсмислено да се крият. Започват глупаво да се отбраняват, спират да изричат „Обичам те“, най-милата реплика по между им е „Гледай днес да не слънчасаш“. Разделят се, събират те, бягат един от друг, гонят се, а, когато се настигнат, блажено преливат един в друг като скачени съдове.
Историята би имала щастлив край, ако всички връзки от сърцето бяха желани или част от съзнателен избор. Понякога не са. Понякога изглеждат трудни. Друг път – немислими или безсмислени, но те не могат да бъдат прекъснати и ни променят. Без значение дали го искаме. Без да ни питат дали сме готови.
Повече от автора – на teodoraslavova.blogspot.com.
