През 1963 г., когато се създава музея "Пейо Яворов", Дора Габе дарява писмата си с големия поет, както и книгите, които той й е подарявал. "Книга на песните" на Хайне е особено важна сред тях – когато Дора Габе решава, че ще замине в чужбина да учи, Яворов й я подарява в мига преди тръгването с едно много изразително послание, в което я нарича "първата българска поетеса".

Писмата пък по-късно стават част от книга, съдържаща най-интимните тайни от живота на Пейо Яворов. "Не бой се и ела" събира спомени, снимки, писма, както и неизвестни и любопитни факти около трите големи трагични любови на Яворов – с Мина Тодорова, с Лора Каравелова и с Дора Габе.

Именно около отношенията му с писателката има най-много мистерия и въпроси, останали без отговор.

Първа среща на Яворов със стиховете на Габе

Пътищата на Яворов и Дора Габе се пресичат през 1905 година. По това време Яворов е вече признат и много обичан поет в България. Издал е първата си стихосбирка, а новите му стихове се появят в авторитетното списание "Мисъл". Едва 27-годишен Яворов заема отговорния пост директор на Националната библиотека.

По същото време Дора Габе е седемнайсетгодишна девойка, пристигнала от родния си град Добрич в София, за да продължи образованието си. Заедно с вече утвърдена поетеса Екатерина Ненчева наемат стая в хотел и заживяват като съквартирантки, разказва списание "Българка".

Ненчева публикува свои стихове в "Мисъл" и поддържа връзка с Яворов, който е неин ментор и учител в поезията. Чувствителната поетеса заподозира поетични заложби у съквартирантката си Дора и "случайно" открива в багажа й тетрадка със стихове.

Без да се поколебае ги занася на своя Яворов.

Той много ги харесва и пожелава да се срещне с младото момиче, Дора е изплашена и сърдита на Ненчева, но в същото време е поласкана, а съквартирантката й успява да я склони да се срещне с големия поет.

Запознанството на Пейо Яворов и Дора Габе 

Първата им среща е в кабинета на Яворов в Народната библиотека. Ето какво си спомня самата Дора Габе за тяхното запознанство:

"Не ми хареса от пръв поглед: сух, чер, с коса над веждите (тогава си представях големите поети с високо чело), очите му нямаха израз, защото го боляха."

"Само гласът му беше хубав – топъл, мек глас, който издава вътрешния чар на поета. Помня тогавашния Яворов чрез гласа му."

Няколко месеца след първата им среща се налага Дора Габе да замине за Добрич. И те започват да си разменят писма, чрез които да продължат работата, върху поезията на младото момиче.

Яворов съзира в Дора Габе таланта и вярва, че тя ще стане голямата поетеса на България. Още в първото си писмо до нея той й пише: "Ако се развиете в посоката, в която тръгнахте, и достигнете даже не особено голяма, а средна висота, то ще изиграете в развитието на нашата литература една историческа роля." 

В същото време той е привлечен и от нейната младост и красота:

"…аз пак Ви питам, без да искам отговор, защо Вашата душа е тъй хубава, защо тя е само една песен?" 

Едновременно влюбен в жената и вдъхновен от поетесата, големият български поет пожелава да стане неин учител в поезията: "Моята амбиция по отношение на Вас ще бъде да ви изправя срещу шаблона, култивиран в нашата литература от стари и млади лирици."

"От първо виждане"

Габе пише стихотворения, а Яворов ги редактира и я учи, как поезията й да стане по-добра: "Напредъкът, които сте направили в новите стихове е особено чувствителен. Помните ли колко неща трябваше да зачеркнете в най-ранните си стихотворения? А едно от главните условия за истинската поезия е да се постигне всяка краткост и естественост в изказването на чувството – да се избегне всякакъв баласт и много вода…"

Има и още...