Юни. Градът ухае на уют и на игра, на ваканция и закуска, приготвена у дома. Липите са цъфнали и ароматът им омайващо се носи по улиците и в сърцата се буди споменът за началото на лятното безвремие от детството. Притичващи в утрото или преди вечерта – моментите, в които хукваме за или от работа. Мирисът, напомнящ за набраните цветове, оставени да съхнат върху някогашните скринове, е нежно напомняне за всички онези красиви неща, които не бива да пропускаме.[[more]]Ежедневни, непланирани моменти за които не са необходими нито специални средства, нито обсъждане и очакване на специални дни. Това са онези късчета детство, гарнирани с лято, които може да си подарим, ако станем по-рано и отделим време да прочетем няколко страници на пейка под някоя липа; да не бързаме да се приберем, а да се поразходим в градинката, да изпием чаша зелена лимонада с листенца от мента. Да си дарим зареждащо спокойствие от лятото, когато градът ни ухае, спокойствие, което ще ни помогне да посрещнем обичайните почти за всяко работно място хора, на които усмивката и доброто ни настроение пречи, хора, за които е много важно да настройват другите един срещу друг, за да не се чува смях, да не се създават приятелства, хора, пиещи от енергията на другите, щастливи от чуждите неприятности, които ако всичко е спокойно, старателно накапват където трябва лъжи и полуистини, за да разбунят духове, да разстроят гладкият вървеж и да се почувстват значими.
Да, има такива хора, без личен живот, без собствени чувства, дребни, страхливи и зли... Жалки в своето измислено величие, на които липовият мирис не говори нищо, защото в душите им е пусто и само страх и завист се гонят.
Юни... Липово заклинание за доброта, против уроки. Обратната магия, връщаща злото на този, който ни го е пожелал.
