На почти 40 години съм и всичките ми спестявания отидоха през последните три години. Сега имам заеми и кредитни карти, които не съм плащала от няколко месеца. Гонят ме кредитори – една мила жена, представител на тези кредити, които ги дават веднага, а после идват в дома ти, ако не им плащаш навреме. Дъщеря ми смята, че й давам пари редовно, защото е бедна и има нужда. За момент дори се изкуших да се съглася с тази легенда. Напуснах мъжа си, от когото имам две малки деца, защото бях уверена, че и той и аз не сме щастливи заедно, а оттогава успях да се влюбя завинаги вече два пъти. Въпреки това живея сама с децата си под наем. Децата ми живеят с дрехи от приятели – много хубави, запазени, което доскоро беше мой избор, защото никога не ми e допадала консуматорската псевдо-култура. В момента се превръща в нужда и липса на избор. Картинката изглежда мрачна. Особено когато се изправям пред избора дали да купя череши или чорапи и когато клиновете на дъщеря ми ги кърпя по няколко пъти.
Как тогава успявам да изпитвам радост и удовлетворение в живота си и да се чувствам успяла с професията и семейното и финансово положение, които произтичат от изборите и критериите ми?
Какво е успехът?
Успехът от една страна е свързан със социално-интелектуалните постижения, които са обозрими и измерими – длъжност, заплата, квадратни метри на собственост, художествени произведения и интелектуални продукти, както и техните производни власт и влияние. От друга страна, успехът е свързан с личността, в която израстваме и житейския път, по който избираме да вървим. Успехът е също така и неизменно свързан с качеството на взаимоотношения, които постигаме, подкрепата, грижата и любовта, които обменяме и които се превръщат в основен двигател за израстване, освен че носят чувство на тържество и радост. Колкото е по-индивидуален балансът между тези три компонента, без да е продиктуван от външни вярвания, толкова е по-голяма възможността за лично удовлетворение.
Бях в Лондон наскоро да се видя с няколко много близки приятелки, с които сме живели във Вашингтон преди повече от десет години вече, когато дори и аз работех в банка, а криза беше неразбираемо понятие.[[quote:0]]Наблюдението ми е следното: нито една не е разведена; дори и тази, която е бременна с трето дете, продължава да работи в банка на висока позиция с висока заплата; всички имат къщи в Лондон, апартаменти и други екстри. При мен се получи по-различно – отказах се от кариера в банка по света, за да хукна по любов в България, отказах се от „нормална“ работа, за да следвам сърцето си (т.е. да пиша, да фотографирам, да уча психотерапия и да разполагам с много по-малко пари), както и изнесох двете си малки деца от техния дом.
Съзерцавайки моите приятелки, премятам едно от децата през глава, докато то се киска и осъзнавам, че критериите са всичко – и то не какви са критериите, а на кого са. Критериите, според които живея, са мои. „Аз съм роден. Дали ще стана героят на собствения си живот или тази роля ще дам да я играе някой друг.“ (първо изречение, първа глава – „Дейвид Копърфийлд“, Чарлз Дикенс)
Наистина видимите постижения като резултати, заплата, длъжност, деца и други точки в автобиографията изглеждат еднозначни и казват на света: аз съм успешен. Но е необходимо да ценим житейския си опит, а не само резултатите от нашите усилия, за да можем да се радваме на живота пълноценно и с моменти на удовлетворение. Смелостта и възможността да виждаме в проблемите и неуспеха нови възможности създава платформа за израстване като личност, което според мъдреците е истинското мерило за успех на тази земя.
Днес успявам да се радвам на децата си, на секс, на каране на кайт и пътешествия, чувствам се успешна, когато помогна на клиент и работя нещо смислено и съм неизразимо удовлетворена, когато давам любов, внимание и грижа.[[quote:1]]В мир съм със себе си, че съм избрала професия, която все още не ми носи финансова стабилност, но ми позволява повече свободно от работа време, което посвещавам на каузи и деца. Успехът меря по щастието на децата си и моментите на радост, които причинявам и които изпитвам.
Въпросът, който Бенджамин Барбър (политолог, теоретик) предлага да си задаваме, е не дали сме успешни или провалени, а дали сме учещи или неучещи се хора. Философията „понякога печелиш, понякога губиш“ води до постоянно напрежение и неудовлетворение, докато отношението „понякога печелиш, понякога учиш“ е отношението на успешния човек.
И понеже съм прихванала доста от американците, ето моите 5 ключа да се чувствате успели:
- Поемете отговорност:(А) Огледайте се, вижте какво не харесвате, какво ви мъчи, какво ви причинява неудобство, срам или страх;(Б) Върнете се назад във времето да проследите какви ваши решения са довели до горните детайли и на базата на какви вярвания и ценности сте взели тези решения; (В) Болезнените детайли не са ли цената, която плащате за нещо, без което не можете, нещо, което ви е по-важно и ви кара да се чувствате успешен според вашите лични критерии.
- Бъдете благодарни: поне веднъж на ден изразете благодарността си за нещо, на някого, вкл. на себе си.
- Отделяйте време да се радвате: създайте си навик да забелязвате нещата, които могат да ви зарадват и се отдавайте мислено, а по-добре споделено, на чувството.
- Споделяйте и общувайте (това включва и секс).
- Движете се (това също може да включва и секс, ако желаете, но аз лично съм почти против безразборния, а тази пета точка върви адекватно към всички Toп Файв списъци).
...
Лилия София Попганчева за себе си
Вълнуват ме взаимоотношенията между хората и се вдъхновявам от възможността да им помагам. Профилът ми е многообразен и е низ от списъци… Включва осем години живеене и учене в САЩ, две деца, едно приключило семейно съжителство, обожаване на изкуството във всичките му форми, писане за различни български списания, фотография, социална работа, пътешествия. Колекционер съм на образования, които не винаги завършвам – моите колеги биха ме определили като компулсивен нарцистичен невротик с парализиращ страх от смъртта. Имам диплома от Виенски университет „З.Фройд“ за групов аналитик, почти съм завършила магистратура Артистични психо-социални практики, НБУ, при д-р Давид Йерохам и д-р Цветелина Йосифова и имам наполовина завършена магистратура в Джорджтаун университет за обществени политики. Освен това имам множество обучения в диапазона енергийна психология и социално предприемачество и дори съм била изпълнителен продуцент на филми на сестра ми. Преживяла съм аборти, смъртоносни болести, операции, раздели, смърт на близки и депресия. И какво от това? Не знам. Търся смисъл в тези списъци всеки ден и понякога ми се получава – особено (и ето поредния списък), когато работя нещо смислено или в помощ на други, играя с децата, смея се с приятели, правя секс или поря въздуха с красивия ми кайт.
----------- Профил и други статии на Лилия София Попганчева
