За малките неща

Отново се налага да филтрирам съзнанието си от всичко, което съм си поставила за цел. Да се справя с предизвикателствата в работата, да надскоча себе си, да бъда добра майка и съпруга. Не! Възнамерявам да бъда просто щастлива! Как? Много просто...Преди повече от година се събудих и открих, че не съм щастлива. Изключително невероятно, но факт. Бях загърбила всичко, което имах, вторачвайки се в всичко, което нямах.  Неприятно чувство...всепоглъщащо и тягостно. Нямах представа как да се справя с това. Изпаднах в безтегловност, започнах да ходя с неудоволствие на работа (a аз обичам работата си), мърморех постоянно в къщи (a аз обичам семейството си), не общувах с приятелите си (a аз обичам приятелите си). Така бавно и неусетно започнах да се превръщам в сиво и недоволно същество, излъчващо негативна енергия към всички, които обича. Радвам се, че моят ангел хранител (сигурна съм, че имам такъв) отново ме подкрепи, подхвърляйки ми една дребна и на пръв поглед изключително комерсиална книжка: „The Secret” (за тези, които предпочитат - има и филм). Първоначално не й обърнах внимание, признавам,  дори ми се стори прекалено американска и инфантилна. По-късно някак несъзнателно и правейки се, че не ме интересува, неусетно я прочетох. Не знам дали законът за привличането и силата на позитивното мислене действат в моя полза, разбирай - всичко да се случва спрямо очакванията и желанията ми. Но съм сигурна, че от мига, в който я прочетох, аз успях да си съставя най-елементарния и успешен план, който съм имала до този момент в живота си. Поставих си за цел, всеки ден, когато се събудя, да си изброявам две- три неща от ежедневието ми, които ме радват и правят щастлива. Невероятно и окриляващо бе откритието, че аз притежавам ВСИЧКО, което би трябвало да ме прави щастлива. Списъкът бе безброен, всеки ден откривах нови и нови поводи, да съм щастлива и благодарна на съдбата. Възобновителният процес трая почти няколко месеца, а аз ставах все по-окрилена и усмихната. Забелязах всяка малка подробност от живота си, всеки малък жест, направен от близките ми, всяка усмивка на сина ми, всяко облаче в небето, всяка дребна, но важна подробност, която подправя ежедневието ни. Аз бях ЩАСТЛИВА, но явно с времето постепенно забравих за тези важни правила и сега отново трябва да отворя съзнанието си за малките неща...